Адвокат в леглото

Тереса погледна Марвин, който махна с ръка, за да им привлече вниманието.

— Стивън, Виктория. Елате тук и двамата.

Стив се провря през люлеещите се врати, след което галантно ги задържа, за да мине и Виктория.

Тереса се усмихна и на двамата. Лаптопът й стоеше там, където му беше мястото — в скута й.

— Това беше много набързо, така че не разполагам с всички отговори. Но ако пуснете за търсене „Уелфлийт Дайнамикс“ заедно с всички останали компании с „Уелфлийт“ в името, ще откриете, че всичките са собственост на холдингова компания, наречена „Шайен Рейндж“, компания от Делауеър.

— С какво се занимава „Шайен“? — попита Стив.

— Нищо. Просто холдингова компания. Но е собственост на бермудски тръст с името „Айландс Груп Инвестмънтс“. Който е основал тази компания, се е погрижил да затрудни проследяването, но който притежава „Айландс“, притежава „Шайен“ и следователно притежава и всички „Уелфлийт“.

— А собственикът на всички „Уелфлийт“ е…?

Тереса му махна с пръст.

— Публична корпорация. Голяма. Четири милиарда акции на пазара. „Хардкасъл Енерджи Сървисис“.

Тереса натисна един клавиш на лаптопа си и страницата на „Хардкасъл“ се появи на екрана. Сурови мъже с каски, нефтени платформи в Мексиканския залив, танкери в морето.

— Нефтената компания? — попита Виктория.

Стив също беше озадачен. „Хардкасъл“ притежаваше химически заводи, рафинерии и нефтопроводи. Влезе в новините, когато помогна за погасяването на кувейтските нефтени кладенци след Пустинна буря.

— Не е само нефтена компания — каза Тереса. — Те са и доставчик на отбраната. Батискафи, защитно облекло, очила за нощно виждане. Стотици артикули за военните.

— Добре — рече Стив. — Но защо „Хардкасъл“ ще пращат двама души да ме сплашват? Защо ги е грижа какво знае Джералд Наш?

— Не знам. Произвеждат и комуникационно оборудване за военните.

— Ей Ти енд Ти също — отвърна Стив. — И какво от това?

— Имай търпение, Стивън.

Тереса натисна „Отбранителни батискафи“. След секунда се появи нова картинка. Два делфина правеха дъга над водата. И двата бяха опасани с ремъци. В сбруята на единия имаше антена, а на другия — камера.

— Комуникационното оборудване е за делфини — отвърна тя и натисна нов бутон. Изображението се смени. Шест делфина в тюркоазно море, плуваха достатъчно бързо, за да оставят пяна зад себе си. Върху картинката бяха отпечатани думите: „Да пазим пристанищата безопасни у дома и по света. Военноморски бозайнически спецотряд.“

— Мили боже! — възкликна Стив. — Има нов престъпник в съдебната зала. „Хардкасъл Енерджи Сървисис“. Голям, богат, могъщ. Какво друго бих могъл да желая?

— Защита, основана върху доказателства — предложи язвително Виктория.

— Сандърс е бил бивш тюлен от военноморските сили, който е дресирал делфини. Работил е за двама души от „Хардкасъл“, доставчик на отбраната, който осигурява делфини за военните. Както казах и преди: А води до Б, Б води до В.