Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Стив и Виктория слязоха заедно с асансьора до кафето. Той явно очакваше тя да каже нещо. Поредното конско за лошото момче.
„Няма да му доставя това удоволствие.“
След миг Стив каза:
— Е, мисля, че успях да събудя всички.
Тя продължаваше да мълчи, добави и прозявка за подсилване на ефекта. Или за обезсилване.
— Добре де — продължи той. — Наистина си ми бясна, но няма да го покажеш.
— Боже, бива ви в преценката на хората, господин Соломон.
— Сарказмът не ти отива, маце.
— Тъкмо се канех да ти направя услуга — тя тъжно поклати глава, — но щом ми викаш „маце“…
— Защо се сърдиш? На мен няма да ми пука, ако ми викаш „жребецо“.
— Но аз не ти викам „жребецо“.
— Ами ако искаш, викай ми. Кажи сега каква услуга искаше да ми направиш.
Вратата на асансьора се отвори и излязоха във фоайето. Рояк гладни чиновници се понесоха към кафето.
— „Уелфлийт Дайнамикс“ — отвърна тя.
— Какво?
— Регистрационният номер, който ми даде. Двамата, дето те били отвлекли.
— Да?
— Линкълнът е регистриран на името на някаква корпорация във Флорида, казва се „Уелфлийт Дайнамикс“. Не знам какво ще ти помогне това, но ето.
— Къде се помещават?
— Никъде. Корпорацията не действа. Учредена е от адвокат в Тампа през 1989 година, същия ден е учредил и „Уелфлийт Файнансинг“, „Уелфлийт Аеродайнамикс“, „Уелфлийт Навигейшън“ и цял куп подобни. Всичките са кухи корпорации.
— Все някой трябва да държи акциите им.
— В архива на Държавния секретариат не са отбелязани акционери.
— Адвокатът, който е подал документите. Как се казва?
— Тъли Мидоус от Санкт Петербург. Умрял през 1998 година.
Спряха на вратата на кафенето. Покрай тях минаха две моторизирани ченгета с кожени ботуши по средата на виц за това защо спрели Джанет Джаксън:
— „С превишена скорост ли караше?“
— „Не, единият й фар беше изскочил.“
— Как недействаща корпорация обновява регистрацията на колата си всяка година? — попита Стив.
— Предполагам, че компанията майка праща чек. Но Моторни превозни средства…
— Не гледат кой плаща данъка, а само дали е платен.
— Точно така — имаше известно удоволствие в това, че можеха да си довършват взаимно изреченията, помисли си тя.
— Трябва да намеря компанията майка — каза той.
— Дори и да успееш, с какво ще ти помогне това да защитиш Джералд Наш?
— Стъпка по стъпка, Вик. А води до Б, а Б води до В. Мъжете, които ме отвлякоха, са наели Сандърс. Което означава, че „Уелфлийт“ или който там е собственикът, е имал нужда от човек, който разбира от делфини. Когато разбера кои са, ще знам какво са искали да правят с делфините. И може би това ще отговори на въпроса защо Гризби е направил Сандърс на кайма.
— Въпросите изглеждат прекалено много, стъпките също — отвърна тя.
— Но ако успея, Вик, последната стъпка ще докаже, че Джералд Наш е невинен.
27.
Поравно
Виктория отиде да обядва с един от свидетелите си, а Стив потърси агитката си. Засече Марвин Умника и Тереса Тораньо, тези седемдесетгодишни влюбени птички, на входа на кафето и помоли Тереса да използва невероятните си умения за ровене в интернет — беше се регистрирала в AOL още в първия ден на появата му — и да му помогне да разбере кой е собственик на „Уелфлийт Дайнамикс“.
— Само ако кажа на Виктория всичко, което кажа и на теб — отвърна Тереса. — Поравно на двамата.
— Всичко поравно, Стивън — добави Марвин. — Трябва да останем неутрални.
— Божичко, Марвин. Аз съм във война, а вие ми се правите на Швейцария.
— Ако трябва да избираме на чия страна да застанем, Стивън, ще предпочетем красивата девойка, а не теб.
— Марвин, какви ги говориш? С теб се познаваме от толкова отдавна!
— Нищо лично, малкия, но тези „борци“ за правата на животните са обикновени отрепки и терористи.
— Забрави клиента ми — взе да го умолява Стив. — Ами аз?
Години наред Стив беше купувал сандвичи с говеждо — „по-тлъстичко, ако нямаш нищо против, малкия“ — за Марвин и Съдебната банда. А сега това. Стив смяташе Умника за приятел. Нещо повече — за дядо и страхотен актив по време на процес. Марвин използваше четирийсетгодишния си опит в продажбата на дамски обувки, за да помага на Стив при избора на съдебни заседатели.
„Жени със сандали с отворени пръсти са добри за защитата. Консервативни черни обувки стават за обвинението.“
Марвин имаше и теория за чантите, но Стив не можеше да различи истинската „Гучи“ от ментето, така че не му вършеше много работа.
— Не мога да повярвам, че двамата ме зарязвате така — оплака се Стив.