Адвокат в леглото

Сега, малко след девет, съдия Гридли се беше настанил на банката си. Зрителите заемаха местата си в галерията. Стив се беше разположил на масата на защитата. Беше подстригал тъмната си коса и вече не приличаше на гларус. В съдебната си униформа — раиран черен костюм, светлосиня риза и вратовръзка на райета — почти приличаше на истински адвокат. Джералд Наш седеше отстрани с чист жълт бележник пред себе си, сякаш щеше да си води полезни бележки за собствената си защита. Виктория, заградена с папки и книги, седеше сама на масата на обвинението.

Изборът на съдебни заседатели.

Познаваше всички трикове на Стив при избора на съдебни заседатели. Силните му страни, слабостите му, каскадите, изненадите. Беше го слушала, беше се учила от него.

„Наблюдавай заседателите, докато влизат в съдебната зала. Изучавай езика на тялото им. Виж кой е водач и кой се оставя да го водят. Подслушвай ги. Обърни джобовете им. Открадни чантите им.“

Имаше предвид образно казано. А дали?

Избирането на съдебни заседатели срещу Стив беше като тенис мач срещу Джаки Тътъл, най-добрата й приятелка. Джаки имаше гладък и силен форхенд и добър бекхенд, но беше слаба при мрежата. Ако Виктория върнеше бекхенда й и после я подмамеше към мрежата с къса топка, можеше да отбележи точка четири от пет пъти.

По същия начин знаеше и играта на Стив наизуст.

„Когато избираш заседатели, не забравяй, че и те също те избират. Решават кой адвокат им харесва повече.“

Толкова добре си беше научила урока, че напоследък Стив я караше тя да задава въпросите. Поради някаква причина тя създаваше по-добро първо впечатление. Беше мила и внимателна и това си проличаваше. Стив прекалено много се конфронтираше. Разбира се, че походката му беше грациозна, но го правеше с грацията на — „Боже, помогни ми!“ — акула, която кръжи пред съдийската банка и изгаря от нетърпение да отхапе главата на противниковия свидетел, другия адвокат или дори на съдията.

Знаеше и още нещо за тактиката на Стив. Колкото по-слаба беше защитата му, толкова по-вбесяващи бяха номерата му. Което означаваше, че щеше да се държи неприлично, докато разпитваше евентуалните заседатели днес. Не знаеше точно как, но беше неизбежно, като досадните комари, които следват летните бури.

„Не се тревожи да кривнеш встрани. Властите невинаги те хващат.“

Още един от уроците му. При първата удобна възможност щеше да започне да доказва правотата си. Изборът на съдебни заседатели — разпитът на съдебните заседатели — има за цел да открие предубеждения или пристрастия. Някои съдебни защитници чакаха до встъпителната пледоария, за да започнат да сеят семената на аргументите си, което пак е прекалено рано според общоприетата процедура. Правят го, защото според проучванията значим процент от съдебните заседатели взимат решение по време на встъпителните пледоарии, тоест още преди да бъде разпитан първият свидетел.