Град от пепел

— Добре, но това си има цена.

— Аз плащам — каза Мерис.

Инквизиторката дори не мигна.

— Много добре. Но той не може да се върне в Института. Това, че Мечът е изчезнал, не означава, че разпитът няма да се състои така, както е планирано. А междувременно момчето трябва да се държи под наблюдение. Рискът да избяга никак не е малък.

— Риск да избяга? — смая се Изабел. — Постъпвате така, сякаш той се е опитал да избяга от Града на тишината…

— Е — рече инквизиторката. — Нали сега не е в килията си?

— Не е честно! Не можете да очаквате от него да стои долу, заобиколен от мъртъвци!

— Не е честно ли? Не било честно? Ти сериозно ли очакваш да повярвам, че с брат ти сте се вдигнали да дойдете в Града от кости заради аварийното обаждане, а не защото сте искали да освободите Джонатан от затвора, със затварянето му в който ясно обявихте, че не сте съгласни? И как очакваш да повярвам, че няма отново да се опитате да го освободите, ако му бъде разрешено да се върне в Института? Да не мислиш, че ще ме преметнеш толкова лесно, колкото правиш това с родителите си, Изабел Лайтууд?

Изабел се изчерви. Понечи да отговори, ала Магнус я прекъсна:

— Вижте, няма проблем — каза той. — При мен Джейс ще бъде на достатъчно сигурно място.

Инквизиторката се обърна към Алек.

— Твоят магьосник — каза тя — дава ли си сметка, че Джонатан е свидетел от изключителна важност за Клейва?

— Той не е мой магьосник. — Острите скули на Алек пламнаха в тъмночервено.

— При мен и друг път е имало затворници на Клейва — рече Магнус. В тона му бе изчезнала шеговитата нотка. — Мисля, ще се съгласите, че в това отношение репутацията ми е безупречна. Моята магия е една от най-добрите.

Дали Клеъри си въобразяваше, или наистина очите му се задържаха върху Мерис, когато каза това? Тя нямаше време да разсъждава по този въпрос; инквизиторката нададе остър вик, дали на изумление, дали от погнуса, и каза:

— Е, добре. Когато е способен да говори, ми се обади, магьоснико. Имам още много въпроси към него.

— Разбира се — каза Магнус, но Клеъри имаше чувството, че май вече не слушаше инквизиторката. Той мина елегантно по тревата и застана над Джейс. Беше колкото висок, толкова и слаб и когато Клеъри вдигна поглед, бе изумена колко много звезди успяваше да закрие с тялото си.

— Той може ли да говори? — попита Магнус Клеъри, като посочи Джейс.

Преди Клеъри да успее да отговори, Джейс отвори очи. Той вдигна замаян и блуждаещ поглед към магьосника.

— Какво правиш тук?

В отговор Магнус се усмихна на Джейс и зъбите му блеснаха като диаманти.

— Здравей, съквартиранте — рече той.