Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
Кралят повика престолонаследника Биртиг на угощението, за да ни разкаже за Лейн. Биртиг беше нисък набит мъж с белег, който прорязваше лицето от лявото слепоочие през счупения му нос и се скриваше в гъстата брада. Принцът имаше само три зъба и беше по-добре човек да не го гледа как дъвче месо. С пръстите и с единствения си преден зъб дълго разнищваше всяко парче месо, после преглъщаше раздробената храна с медовина. От тази трудоемка работа четинестата му черна брада цялата се изплескваше с мазнина и полусдъвкани парчета месо. Мрачният Кадуолън предложи на Сийнуин да се омъжи за Биртиг. Тя внимателно му отказа и той отново не изглеждаше засегнат от това.
Принцът фъфлеше ужасно заради липсващите зъби, но все пак успяхме да разберем, че Диурнач живее в западната част на полуостров Лейн в крепостта Бодуан. Крал Диурнач беше един от ирландските господари отвъд морето, но неговата войска, за разлика от армията на Енгас от Демеция, не бе съставена от войници, принадлежащи към едно единствено ирландско племе. В нея влизаха бегълци от всички племена.
— В Лейн приемат всеки, прекосил морето и колкото по-свиреп е беглецът, толкова по-добре — каза ни Биртиг. — Благодарение на него ирландците се освобождават от своите престъпници, а те стават все повече и повече напоследък.
— Християните — накратко обясни Кадуолън и се изплю.
— Нима Лейн е християнска страна? — попитах аз изненадан.
— Не — озъби ми се Кадуолън, като че ли бях длъжен да знам това. — Но Ирландия се кланя на християнския Бог. Кланят му се в свещените горички. Така че хората, които не могат да понасят този Бог, бягат в Лейн — той измъкна парченце кост от устата си и го заразглежда мрачно. — Скоро ще трябва да се бием с тях.
— Войската на Диурнач нараства ли? — попита Мерлин.
— Така разправят, макар че до нас достигат малко сведения — отвърна Кадуолън. Топлината от огъня в залата бе постопила снега на покрива. Тежката маса шумно се свлече по наклонената стряха и се стовари на земята.
— Диурнач — обясни Биртиг — иска единствено да бъде оставен на мира. Ако ние не го безпокоим, той не ни тормози, само от време на време, когато воините му идват за роби. Но в северните части на кралството почти не са останали хора, пък и отредите на Диурнач не навлизат много навътре, така че набезите им не са толкова страшни. Обаче ако войската му стане по-голяма отколкото реколтата в Лейн може да изхрани, тогава ще трябва да търси нови земи.
— Инис Мон е известен с плодородната си земя — припомни Мерлин. Инис Мон е островът, който се намира близо до северния бряг на Лейн.
— Да, може да изхрани хиляда души — съгласи се Кадуолън, — но ако има кой да оре и да жъне, а там няма никой. Всички брити, които имаха мозък в главата си, напуснаха Лейн още преди години, а тия които останаха, живеят във вечен страх. И вие щяхте да умирате от страх, ако Диурнач идва при вас да търси каквото иска.
— А то какво е? — попитах аз.
Кадуолън ме погледна, замълча и сви рамене.
— Роби — каза той.
— Каквито вие му давате всяка година, така ли? — попита Мерлин.
— Това е ниска цена за мира — отхвърли Кадуолън неизреченото обвинение.
— Колко? — попита Мерлин.
— Четиридесет души на година — призна накрая Кадуолън. — Предимно сирачета, а понякога и затворници. Но той предопочита момичета — добави кралят и погледна мрачно към Сийнуин. — Много обича момичета.
— Това може да се каже за много мъже, кралю господарю — каза Сийнуин сухо.
— При Диурнач е различно — предупреди я Кадуолън. — Неговите магьосници са му казали, че когато човек, воюва с щит, покрит с кожа на девствено момиче, е непобедим. — Кралят сви рамене. — Не знам дали е вярно, не съм пробвал.
— И затова вие му пращате деца? — каза Сийнуин възмутено.
— Познавате ли друг вид девици? — кисело отвърна Кадуолън.