Фалшификаторът от черния кос
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшификаторът от черния кос». Краткое содержание книги:
Развръзката, по рецептата на жанра, е неочаквана…
— Ясна е — рекох, макар че не ми беше особено ясно защо не бива да се учудвам на нищо.
— И тъй, да си припомним най-напред сегашното разположение на фигурите върху дъската. В страната се разпространяват фалшиви долари. Фалшиви долари се откриват даже в хотел „Рубин“ и конкретно — в игралното казино. Вчера следобед една руса жена изнася в червена банска чанта осем хиляди долара. Един мъжки глас уведомява милицията за това. Уплашена от обиска, жената хвърля чантата в морето. Голдсмит заявява, че Лорда го е помолил да търси човек с червена чанта… Същата вечер Лорда е убит с камата на Ричард Брук. Брук има алиби — боксирал се е със Соколов. С тях е била и Дафна Флеминг. Камата е открадната от стаята на Брук, а канията на същата кама се намира в куфара на Режисьора. По-нататък: от стаята на Елина изчезва червената й банска чанта. Същата чанта се открива в стаята на Голдсмит… В стаята на Кети Браун пък се намира една нова синя чанта. Още по-нататък: в стаята на Фернандес се търкаля накъсано на парчета прощално писмо без обръщение и без адресант, подписано от някоя си П.
Шефът си пое дъх, обърса несъществуващата пот от врата си и продължи:
— От всичко това става напълно очевидно, че престъпникът X или Y, като е разбъркал така ловко фигурите върху дъската, е целял или да отклони нашето внимание в желаната от него посока, или пък, което е по-вероятно, да ни хвърли в пълна безпътица. Твоя задача, Николай, е да ги подредиш отново в техния логичен ред. Направиш ли това, престъпникът или по-точно престъпниците са в ръцете ти. Казвам престъпниците, защото продължавам да си мисля, че X и Y са две различни лица. Парите се произвеждат от X някъде в България, в местност, която може би дори се нарича Блек бърд, сетне се изнасят от това място в червена чанта и от Y се разпространяват у нас и главно се експортират в чужбина.
Затворих за миг очи, опитах се да си представя разположението на фигурите върху дъската, така както ги беше описал шефът. Не се получи нищо. Само един хаос. Бях толкова уморен и обезсърчен, че не можех да си представя даже нормалното разположение на стаите на седмия етаж с техните американо-български обитатели.
— И за да свършим — подхвана Мирски, — искам да обърна вниманието ви на някои пунктове. Първо — какво е правил мистър Холивуд снощи, след като е взел ЛСД в хотела. Второ — кой конкретно изплаща заплатите на артистите от филмовата продукция. Трето — къде е изчезнала една стара червена банска чанта. Четвърто — коя е тази „П“. И пето — какво е и къде се намира Блек бърд. А сега да бягам, че ще изпусна самолета. Ох, щях да забравя: никой от задържаните оттатък не бива да напуска страната до второ нареждане. Намерете законни форми да ги задържите.
Той ми стисна ръката:
— Ник, горе главата! А за Лорда… май че така му е било писано. Важното сега е да отмъстим за него. Хайде, иди при другите и довиждане.
Влязох при другите.
Беше кабинетът на главния лекар. Върху писалището лежаха чаши с кафе и кифли, около него седяха хората. Настаних се до Ели. Един милиционер ми наля кафе, пих. Не беше трудно да играя ролята на арестант, толкова бях съсипан.
В ъгъла Дафна Флеминг нервничеше. Пред нея чашата беше пълна и кифлата неотхапана. Мистър Холивуд дремеше, обронил глава на слабите си гърди. Ричард Брук кокетничеше със своя любим Соколов. Доктор Кречмър и Кети Браун тихичко си шушукаха. Робинзон Голдсмит бавно дъвчеше кифла. Габриел Фернандес гледаше някъде надалеч зад прозореца.
Изминаха десетина минути в пълна тишина. Само веднъж Любомир Соколов се обърна към мен с въпрос:
— Абе другарче, да знаеш докога ще ни държат тука?
Не знаех.
После вратата се отвори, показаха се Мирски, Добрев и Данкин.
— Лейтенант, преведете — каза Мирски със служебен тон. — Господа, още веднъж моля да ни извините за причиненото безпокойство и за загубеното време. Разрешете ми да ви благодаря за съдействието, което ни оказахте. Трябва да ви съобщя, че благодарение на тази помощ убиецът е открит. Господа, вие сте свободни. Желая ви приятна почивка.
Въздишка на облекчение посрещна съобщението. Всички се изправихме и се упътихме към изходната врата. Последен остана Режисьора, който едва ли бе чул нещо. Доктор Кречмър му помогна да стане и подкрепяйки го през кръста, последва другите. Спря ни отново гласът на Мирски. Той каза: