Моят замък

— Бързо, скрий се зад сандъците! — прошепна Роуз.

Ако имах време да помисля, сигурно нямаше да се съглася с предложението — щях да й кажа, че ако случайно ни открият, ще изглеждаме като истински глупачки. Но нямаше време за губене. Сестра ми се шмугна зад единия сандък, а аз се сниших зад другия.

— Няма да ни забележат — шепнешком ме увери тя, докато залягахме на пода.

И аз си мислех така — сандъците бяха високи, а светлината оскъдна.

— Само се наведи още малко — прошепнах. — Твоят сандък е по-нисък от моя.

— Ще се справим, сър — рече някакъв мъжки глас.

— Аз ще ви помогна — каза Нийл Котън и скокна във вагона. В следващата секунда изкрещя: — Всемогъщи Боже! — И отново изскочи навън. Вратите бяха затръшнати толкова силно, че газената лампа се счупи и вътре се възцари непрогледна тъмнина.

— Какво става? — чу се гласът на Саймън Котън.

Не разбрах добре какво каза брат му, но чух силния смях на другия мъж.

— Голям майтап, а? — изрече през кикот той.

— О, Роуз, видял ни е! — прошепнах уплашено.

— Глупости, ако ни е видял, защо ще затръшва вратите така? Не, нещо друго е. Млъкни и се опитай да чуеш какво си приказват.

Предпазливо подадох глава. Точно над мен се виждаха очертанията на малкото прозорче, леко смъкнато надолу.

— Нийл, ти си напълно откачен! — каза Саймън Котън.

— Казвам ти, че съм сигурен! — разпалено възрази брат му.

— О, я стига, сър, нали през цялото време седях в този вагон! — Значи третият мъж беше човекът, разтоварващ багажите.

— Но вратите бяха отворени…

Роуз подаде глава иззад своето прикритие.

— Какво става? — отчаяно прошепна тя.

— Шшт! — изшептях и наострих уши. Мисля, че няма да забравя този момент, докато съм жива — звездите върху квадратния отрязък на прозорчето, миризмата на мляко и риба. Чух как Саймън Котън казва, че ще отиде да донесе фенерчето от колата.

— Предупреди мама да остане вътре и да затвори здраво вратата! — извика подире му Нийл.

Роуз започна да се промъква пълзешком към прозорчето. Изведнъж из вагона се разнесе кухо дрънчене — беше се блъснала в един гюм.

Товарачът тихо подсвирна.

— Изглежда, ще се окажете прав, сър.

— Разбира се, че ще се окажа прав! — отвърна Нийл. — Нали съм ги хранил толкова пъти в националния парк Йелоустоун!

Тогава ми просветна.

— Роуз — прошепнах, — взеха те за мечка!

— Идиот такъв! — гневно изсъска тя и в същия момент се блъсна в друг гюм.

— Е, седем осми от теб и без това са мечка — рекох. — Освен това неотдавна в Кингс Крипт гостуваше цирк — палатките бяха съвсем близо до релсите, не вярвам Котънови да не са ги забелязали. — Започнах да се смея, но спрях, когато чух, че сестра ми се опитва да отвори вратите от другата страна на вагона. Накрая успя. Фигурата й се очерта на фона на нощното небе.