Тайният орден
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #12
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ера“
- ISBN: 978-954-389-263-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайният орден». Краткое содержание книги:
Дали причината не беше в някой от суровите разпити, които бе провела? Ако беше така, трудно можеше да се сети кой от всичките бе причина за отвличането ѝ. Тя вярваше в методите на ЦРУ, включително и в тези, за чието съществуване Конгресът не подозираше. Хората там нямаха никаква представа с колко решени на всичко врагове на Съединените щати им се налагаше да се срещнат. И макар да вярваше в суровите методи на разпит, на повечето от тях нямаше никакво желание да бъде подложена.
Най-много я тревожеха самохвалните лъжи на мюсюлманите терористи за подвизите им. В техните истории за това какво са преживели при задържането си от американците, лъжите ставаха двойно по-големи. Каквото и да се е случило по време на разпит, винаги ще се намери някой, който да заяви, че може да разкаже за още по-страшни изтезания. Това неизменно водеше до напълно извратени представи за онова, което американците правят по време на разпити.
Неслучайно сред кошмарите на много от служителите на ЦРУ, които често не им даваха да спят нощем, бе и този, че са заловени от „Ал Кайда“. Чудесно знаеха, че попаднат ли в ръцете на организацията, разпитите ще бъдат не сурови, а направо жестоки и ще са изтезание в пълния смисъл на думата.
Райън нямаше да допусне това да ѝ се случи дори ако трябваше да скочи от движещо се превозно средство. Успоредно с отчитането на всяка промяна в движението на вана, тя се стараеше да остане спокойна и обмисляше начини да се освободи. Лошото бе, че лежеше по корем, а ръцете и краката ѝ бяха здраво стегнати заедно. Спомни си, че беше гледала филм, в който човек, облепен по този начин с тиксо, успя да се измъкне. Той рязко изви ръце надолу и след това рязко дръпна. Но на онзи човек ръцете бяха сключени отпред, нещо, което професионалистите никога не правят.
Райън успя да се търкулне на дясната си страна и се опита да се примъкне с надеждата, че ще намери отвертка или някакво оголено метално парче, нещо, което да използва, за да прекъсне лепенката около китките си и да се освободи. Не видя нищо такова. Обърна се на лявата си страна и заопипва бавно мръсния под. Отново никакъв резултат. Все пак усети нещо.
Оказа се малко, стърчащо нагоре парче извита метална лайсна от онези, които спират дървеното пале да се плъзне. Не по-широко от сантиметър и половина, то беше около три сантиметра дълго. Не можеше да се каже, че е остро, но бе отрязано под ъгъл, така че имаше връх. Успя да го намести между пръстите си и стараейки се да не мисли колко силно се блъска сърцето в гърдите ѝ, тя са залови да пробива лепенките.
Петнайсет минути по-късно забеляза, че ванът прави завой. Съдейки по скоростта и липсата на светофари, Райън реши, че са се движили по шосе 123 по посока на Феърфакс. Сега поемаха в друга посока.Накъде ли? В някоя сигурна квартира може би? В гората?Не спираше да трие металното парче в лепенките. Бяха я овързали толкова много пъти, че не можеше да прецени дали има някакъв напредък изобщо.
След няколко минути колата намали, сякаш водачът търсеше нещо — адрес или пътен знак.Не, започна да се моли тя,не спирай още. Нужно ми е още време. Моля те. Поне още малко.Тя трескаво триеше и удряше лентата в металния връх. Усещаше как времето ѝ изтича.
Каквото и да бе търсил шофьорът, очевидно го беше открил, защото последва нов завой и колата вече се движеше по неравна настилка. Райън си помисли, че може да е някакъв изоран от дъждовете път, но само след стотина метра ванът рязко зави и спря.Ще обръщат ли, или просто са на някаква алея за коли?
В продължение на няколко минути нищо не се случи. Просто си стояха. Поне никой не беше слязъл от кабината. Те оставаха вътре.Защо? Какво става?Дали чакаха нещо или може бинякого?
През качулката чуваше гласовете на Криси и на приятеля ѝ. Стори ѝ се, че спорят за нещо. Момичето повиши глас, сякаш то беше зад волана, мина на заден ход, наблягайки на всяка дума, сетне натисна газта.
Гумите се завъртяха бързо, преди да зацепят в пръстта и да стъпят на стабилна почва. Точно в този момент се случи.
Ванът започна да се движи назад и най-неочаквано се удари в твърд предмет.Силно.
24. глава
Щом видя, че предупредителните светлини на вана за заден ход се включват, Боб Макгий разбра, че ще го разкрият. Нямаше да успее да върне назад джипа си достатъчно бързо, камо ли да обърне и да намери прикритие. Натисна педала на газта до дъно и даде напред.
От силата на удара ванът отхвръкна леко напред, след което се плъзна странично. Преди хората вътре да разберат какво става, Макгий беше изскочил навън, насочил 45-калибровия си пистолет 1911, и тичаше към кабината на вана.