Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
Трей посочи с пръст извън кадър: Ще си наема някой мексиканец. Едва ли ще е по-некадърен от теб.
Гъската изгледа Трей, после внезапно го блъсна в гърдите. Трей залитна назад, после се нахвърли върху асистента си. Двамата се търколиха на тревата, вкопчени един в друг като борци. Ник се смееше с цяло гърло; от очите му потекоха сълзи.
— Професионален играч и асистентът му се сбиват по средата на раунда! Не, това и да искаш, не можеш да го измислиш!
Останалите играчи и техните асистенти се хвърлиха да ги разтървават. Трей стана, отупа се и отиде до въжетата, които ограждаха игрището от феновете. Камерата го следваше. Той посочи една хубавичка млада мексиканка и каза:
— Искаш ли да ми бъдеш асистентка?
Някой й преведе и лицето й цъфна в усмивка.
— Si!
Тя се промуши под въжето и тръгна след Трей към чантата му. Едрите й форми преливаха над тясната блузка.
Камерата се премести върху Гъската, който стоеше неподвижен с пура в уста. Изражението на лицето му беше като на току-що уволнен работник в автомобилен завод. Той дръпна от пурата, издиша облак дим и в този момент забеляза, че го снимат. Последва рязко движение и внезапно в кадъра се появи синьо небе.
— Какво стана? — попита Скот.
— Гъската нокаутира оператора.
— Нямам това предвид. Какво стана с Трей и Гъската?
— Аха! Организаторите на турнира глобиха и двамата, но скандалът се потули.
— С какво се занимава Гъската сега?
— Той е добър асистент и веднага се хвана на работа при друг играч. Пийт Пъкет.
— А как се оправяше Трей без Гъската? Кой му стана асистент?
— Опита се да вземе онази мексиканка, но не й дадоха работна виза. Получи отказ от Агенцията за национална сигурност, можеш ли да си представиш?! След Мексико Трей е имал само три участия, наемаше си местни асистенти. Бях му намерил един за Открития шампионат следващата седмица.
— Ако Гъската се е хванал при друг играч, защо е толкова бесен на Трей?
— Защото Трей спечели турнира и един милион долара, а Гъската така и не си получи десетте процента.
— Асистентът получава десет процента?
— Да, при първо място. Седем процента, ако се класира в челната десетка, пет за по-надолу. Асистентът на Тайгър смъква по милион годишно.
— Това са доста пари. Достатъчно като мотив за убийство.
— Не мисля, че Гъската би тръгнал да убива Тайгър.
— Имам предвид да убие Трей. Заради онези сто хиляди.
— Аха. Е, няма съмнение, че при онзи случай Гъската беше готов да удуши Трей.
— Къде мога да го открия?
Ник натисна копчето и угаси телевизора.
— Да вървим!
— Къде?
— На турнира!
15
Ник Мадън караше беемве кабрио и си падаше по високите скорости. Излязоха на магистралата, която водеше право на север от центъра на четвъртия по големина град в Америка. Макар да ги деляха едва четиристотин километра, Далас и Хюстън едва ли можеха да са по-различни един от друг. Далас бе построен в плодородна равнина, Хюстън — насред блата. Далас бе град на хората с професии, Хюстън — на работниците. Далас означаваше футболният отбор „Каубойс“, Хайланд Парк и модата на „Ниймън Маркъс“; Хюстън-„Градски каубой“, „Енрон“ и космическият кораб до Луната. Единственото общо между тези два тексаски града бе, че във всеки от тях живееше по един бивш президент с фамилия Буш.
— Ти си играл футбол в колежа, така ли? — извика Ник сред свистенето на вятъра.
Скот кимна.
— Защо не си отишъл в професионалната лига?
— Не бях достатъчно едър.
— Никога ли не си чувал за стероиди? — засмя се Ник. — На голф турнирите започнаха да проверяват професионалните играчи за стероиди, сякаш тия шишковци с увисналите шкембета вземат нещо за подсилване. По-добре да ги изследваха за холестерол, да бяха преброили по колко бъргъри набиват на ден! Разбира се, и стероидите няма да им помогнат особено. Тия дебелаци трябва да спортуват. Като гледам, във фитнеса са все съпругите им, а не те. Като твоята бивша.
Ник излезе от магистралата, без да намалява скоростта, и наби спирачки на първия светофар. Скот се извърна към него и попита:
— Бяха ли щастливи Ребека и Трей?
Ник сви рамене.
— Пътуваха в първа класа по целия свят, отсядаха в петзвездни хотели, купуваха всичко, което им харесваше… защо да не са били щастливи?!
— Трей обичаше ли я?
— На този въпрос един професионален спортист трудно би отговорил. Той обича само образа си в огледалото. Но какво пък, струва ми се, че я обичаше. — Ник погледна съчувствено Скот. — Сигурно не ти е приятно да го чуеш.