Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
При дегизировката си като момче за всичко по време на монтажния процес Стив беше като сянка на Кадилак, за да е сигурен, че всичко се прави точно в съответствие с указанията. По негово предложение Кадилак нареди на Джоди и Келсо да работят с него през нощта преди излитането, за да направят последните регулировки. Оставаше една голяма въпросителна. Изпитанията с натоварените на земята талиги бяха показали, че ракетите са достатъчно мощни да издигнат самолета във въздуха, но колко бързо щеше да се движи този ковчег с копринени крила? Само след няколко часа Стив трябваше да получи отговор. Полетът, който трябваше да се извърши пред същата делегация от високопоставени майстори на желязо, беше заплануван за сутринта и се говореше, че генералният консул на Ро-дирен и Маса-чуса може би ще удостои събитието с присъствието си. Джапите, които управляваха Херън Пул, докараха допълнителни чистачи и градинари и закачиха знамена и флагове, но не работеха чак до полуда. От тях се искаше да засвидетелствуват на постоянния представител на шогуна подобаваща почит, но те не бяха държавни служители като началника на пощенската станция и неговите разтреперани служители. Генералният консул упражняваше абсолютната си власт само в границите на своето владение. Херън Пул бе част от владението на Мин-Орота и всеки, който работеше тук, се подчиняваше на неговата власт — и бе под негова защита.
На Стив — тъй като това беше неговият голям ден — му беше разрешено да пропусне определената му работа на двора. Към пет сутринта той изпита желание да стане и да удуши петела, но успя отново да заспи и не се събуди, докато един от слугите не зачука на вратата му три часа по-късно.
Като на мют, на Стив не му беше разрешено да използва банята, а само една каца на двора, но за този случай Кадилак го покани в секцията, запазена за самия него, и му позволи да се изкъпе. Стив свали мръсните си работни дрехи и скочи вътре. Тъй като дълбоката каца вече беше заета от Кадилак и две от неговите прислужнички, отначало беше малко тесничко, но накрая успяха да се оправят.
Двете тъмнооки тайландки, които не носеха нищо, освен учтиви усмивки и кърпи за глави, бяха малко объркани, като се намериха в една каца с мют, но гоненето на хлъзгавия калъп сапун се оказа истински ледоразбивач. След незабравимо триене отзад и отпред Стив се опита да излезе от кацата, но момичетата, подтикнати от Кадилак, го дръпнаха и започнаха отново да го търкат целия — за късмет. Обикновено Стив би бил повече от щастлив да им сътрудничи, но сега не му беше до лудории. Когато игриво му натиснаха главата под водата, той се изплъзна от ръцете им и клекна. Това предизвика значително вълнение у тайландките, но писъците на задоволство се превърнаха във викове на разочарование, когато той се показа на повърхността с големия чеп на кацата в ръка и го хвърли в другия край на стаята.
Освен че беше научил езика на майсторите на желязо Кадилак беше взел и тяхната любов към церемониите. Общата баня беше последвана от покана за закуска — Стив беше увит в една роба на Кадилак, доставена любезно от господаря Киомори Мин-Орота.
— Нервен ли си?
— Не. Изобщо — каза весело Стив. Беше лъжа, разбира се, и той видя, че Кадилак не му повярва.
Когато свършиха с храненето, една от личните прислужнички донесе на Стив бели памучни дрехи: обичайната свободна жилетка с квадратни ръкави и широки, дълги до прасците панталони. Върху сгънатите дрехи имаше ново бельо, бели памучни чорапи и сандали с въжени подметки. Имаше и бяла превръзка за глава с няколко кървавочервени японски думи-символи.
Кадилак я сгъна грижливо, намести частта със символите върху челото на Стив, след това я завърза на тила му.
— Много стегнато ли е?
— Не, добре е. — Стив се погледна в малкото квадратно стенно огледало. — Какво означава тази глупост?
— „Ние хвалим мъдростта на господаря Мин-Орота и величието на всичките му дела“.
— Хм… Ти ли го написа?
— Бих могъл, но щеше да е неразумно. Затова го написах на бейсик и накарах един от писарите да ми го преведе.
Стив намести превръзката на слепоочията си и каза: