Златната клонка

По този начин проследихме как идеята за отделената от тялото душа присъствува в народните приказки на арийските народи от Индия до Ирландия. Все още трябва да докажем, че същата идея се среща често и във фолклора на народи, които не принадлежат към арийската раса. В древна египетска приказка за „Двамата братя“, записана през царуването на Рамзес II (около 1300 г. преди н.е.), четем как един от братята омагьосал сърцето си и го сложил в цвета на акациево дърво и как, подстрекавани от жена му, отрязали цветето, той тутакси паднал мъртъв, но се върнал към живота, когато брат му намерил загубеното сърце в плода на акацията и го пуснал в чаша прясна вода.

В приказката за Сейф ел-Мулук от „Хиляда и една нощ“ джинът казва на затворената дъщеря на царя на Индия: „Когато съм се родил, астролозите заявили, че душата ми ще бъде сломена от ръката на царски син. Затова извадих душата си и я скрих в гушата на едно врабче, а врабчето затворих в една кутийка, нея сложих в седем други кутийки, тях сложих в седем сандъка, а сандъците — в голяма мраморна урна, урната оставих на другия край на заобикалящия ни океан, защото тази част е отдалечена от страните, в които живеят хора и никой човек не може да стигне до нея.“ Но Сейф ел-Мулук намерил врабчето, извил му врата и джинът се превърнал в купчина черна пепел. В кабилска приказка великан-човекоядец заявява, че съдбата му се намира в яйце, което е в гълъб, който е в камила, която е в морето. Героят намира яйцето, смачква го в ръцете си и великанът умира. В унгарска народна приказка стара вещица затваря млад принц на име Амброз в дълбините на земята. Най-сетне тя му доверява, че държи глиган в копринена ливада и ако бъде убит, ще намерят вътре заек, а в заека гълъб, в гълъба кутийка, а в кутийката един черен и един лъскав бръмбар: в лъскавия била душата й, а в черния силата. Ако тези два бръмбара умрат, и нейният живот ще свърши. Когато старата вещица си отишла, Амброз убил глигана, извадил заека, от заека гълъба, от гълъба кутийката, а от кутийката — двата бръмбара. Убил черния, но запазил лъскавия. Така вещицата веднага загубила силата си и като се прибрала, трябвало да си легне. Амброз научил от нея как да избяга от затвора си на горния свят, убил лъскавия бръмбар и старата вещица незабавно изпуснала сетен дъх. В калмикска приказка четем как някакъв хан предизвикал един мъдрец да докаже изкуството си, като открадне скъпоценния камък, от който зависел животът на хана. Мъдрецът успял да открадне талисмана, докато охраната му спяла, но не се задоволил с това, а дал още едно доказателство за ловкостта си, като надянал на главата на спящия владетел пикочен мехур. Това било прекалено за хана. На сутринта той уведомил мъдреца, че би могъл да отмине всичко останало, но не можел да понесе позора да бъде коронясан с пикочен мехур и наредил незабавно да екзекутират закачливия му приятел. Засегнат от тази проява на царствена неблагодарност, мъдрецът запратил на земята талисмана, който бил все още в ръката му, в същия миг от носа на хана рукнала кръв и той издъхнал.