Златната клонка

В сиамска или камбоджанска легенда, която произлиза може би от Индия, се казва, че Тосакан или Равана, кралят на Цейлон, имал способността с помощта на магия да отдели душата от тялото си и щом тръгнел на война, я оставял в една кутия у дома. Така ставал неуязвим в боя. Когато се готвел да отиде да: се бие с Рама, дал душата си на един отшелник на име Огненото око, който трябвало да я пази. Боят започнал и Рама видял е удивление, че стрелите му улучват краля, без да го засегнат. Но един от съюзниците на Рама приел чрез магия образа на краля и отишъл при отшелника да поиска обратно душата. Като я получил, литнал във въздуха и се върнал при Рама, който размахвал кутията и я стискал толкова силно, че от тялото на цейлонския крал излязъл всичкият въздух и той умрял. В бенгалска приказка един принц, преди да поеме към далечна страна, посадил със собствените си ръце дърво в двора на бащиния дворец и казал на своите близки: „Това дърво е душата ми. Докато е зелено и свежо, ще знаете, че всичко с мен е наред; когато видите някой клон да повяхва, да знаете, че съм в беда; а ако повехне цялото дърво, знайте, че съм мъртъв и с мен е свършено.“ В друга индийска приказка тръгналият да пътешествува принц оставил зад себе си стебло ечемик с нареждането да се грижат много за него и да го наблюдават, защото ако ечемикът се развивал добре, и той щял да е жив и здрав, а ако клюмнел, чакало го нещастие. Но обезглавили принца, и когато главата му се търкулнала, ечемикът се пречупил надве и класът паднал на земята.

В древни и съвременни гръцки приказки идеята за отделената от тялото душа често се среща. Когато Мелеагър бил на седем дни, на майка му се явили орисниците и й казали, че той ще умре, когато изгори главнята, която пламтяла в огнището. Затова майка му грабнала главнята от огъня и я прибрала в една кутия. Но в по-късни години, разгневена на сина си, че е убил братята си, тя изгорила главнята в огъня и Мелеагър издъхнал след голяма агония, сякаш пламъците разкъсвали вътрешностите му. А пък Ние, царят на Мегара, имал на средата на главата си виолетов или златен косъм и било писано, че откъснат ли косъма, той ще умре. Когато Мегара била обсадена от критяните, дъщерята на царя Сцила се влюбила в техния цар Минос, отскубнала фаталния косъм от главата на баща си и той умрял. В една съвременна гръцка народна приказка силата на някакъв човек е в три златни косъма на главата му. Когато неговата майка ги отскубва, той става слаб и боязлив и враговете му го заклали. В друга съвременна гръцка приказка животът на един вълшебник е свързан с три гълъба, които са в корема на някакъв глиган. Когато убият първия гълъб, магьосникът губи сили; убият ли втория, той тежко се разболява, а убият ли третия — умира. Пак в гръцка приказка същата тази сила на великана-човекоядец е в три пойни птички, които са в корема на дива свиня. Героят убива две от птиците, идва в къщата на великана и го намира да се гърчи на земята. Показва му третата птица, а онзи го моли да я пусне на свобода или да му я даде да я изяде, но героят й извива врата и великанът-човекоядец умира в същия миг.