Златната клонка

В съвременна римска версия на „Аладин и вълшебната лампа“ магьосникът казва на принцесата, която държи затворена в една плаваща насред океана скала, че той няма никога да умре. Тя съобщава това на своя съпруг, който е дошъл да я спаси. Принцът отвръща: „Невъзможно е да няма нещо, което да не е фатално за него: Попитай го какво е то!“ Принцесата попитала магьосника и той отвърнал, че в гората има седемглава хидра; в средната глава на хидрата има зайче, в главата на зайчето има птичка, в главата на птичката има скъпоценен камък и ако някой сложел този камък под възглавницата му, той щял да умре. Принцът намерил камъка, а принцесата го сложила под възглавницата на магьосника. Щом положил глава на нея, той надал три ужасни писъка, обърнал се три пъти и умрял.

Същият вид приказки са разпространени и сред славянските народи. В руска приказка например се разказва как един магьосник на име Кошчей Безсмъртни отвлякъл някаква княгиня и я държал затворена в златен палат. Но един ден, когато се разхождала сама и отчаяна из градината на палата, князът стигнал до нея и окуражена от перспективата да избяга с него, княгинята отишла при магьосника и го прилъгала с обещания и ласкателства, като му казала: „Приятелю миличък, много те моля, кажи ми никога ли няма да умреш?“ „Разбира се, че няма“ — отвърнал той. „Добре, ами къде е смъртта ти? Да не е у дома?“ „Разбира се, че е — отвърнал той, — тя е в метлата под прага.“ Княгинята грабнала метлата и я хвърлила в огъня; но макар че изгоряла, безсмъртният Кошчей си останал жив; дори и косъм от главата му не се опърлил. Несполучила в първия си опит, притворната безсрамница се нацупила и рекла: „Ти не ме обичаш истински, щом не ми каза къде се намира смъртта ти; но аз не ти се гневя, защото те обичам от все сърце.“ Като му се умилквала по този начин, тя започнала да го моли наистина да й каже къде е неговата смърт. А той се засмял и рекъл: „Защо искаш да знаеш? Е добре, от обич по теб ще ти кажа къде се крие. На едно поле има три зелени дъба, под корените на най-големия дъб има червей и ако някой намери и смаже този червей, ще умра в същия миг.“ Когато княгинята чула това, отишла право при своя принц, да му каже всичко и той търсил, докато намерил дъбовете, изровил червея и го смазал. Тогава хукнал към палата на магьосника, но научил от княгинята, че той е още жив. Тогава тя се заела отново да ласкае и увещава Кошчей и този път той се поддал на коварството, разкрил си сърцето пред нея и й казал истината. „Смъртта ми — рекъл — е далеч оттук в широкия океан и трудно може да се открие. В морето има остров, а на острова расте зелен дъб и под дъба има зелен сандък, и в сандъка има малка кошничка, а в кошничката има заек и в заека има патица, а в патицата — яйце; онзи, който намери яйцето и го счупи, тозчас ще ме убие.“ Князът естествено намерил съдбовното яйце и застанал с него пред безсмъртния магьосник. Страшилището щяло да го убие, но князът започнал да стиска яйцето. Тогава магьосникът изкрещял от болка и се обърнал към притворната княгиня с думите: „Нали от любов към теб ти казах къде е смъртта ми? Така ли ми се отплащаш?“ И посегнал към меча си, който висял на една кука на вратата; но преди да го стигне, князът смачкал яйцето и безсмъртният магьосник намерил тозчас смъртта си. „В едно от описанията на смъртта на Кошчей се казва, че го е убил ударът, нанесен по челото му с тайнственото яйце — последното звено в магическата верига, с която животът му бил свързан по един мрачен начин. В друга версия на същата история се говори за змия и фаталният удар се нанася с малко камъче, намерено в жълтъка на яйце, което е в една патица, която е в един заек, който е в един камък, който е на един остров.“