Шогун

— Както желаете, Анджин-сан.

Блакторн тръгна пред нея по мостчето. Бариерите се охраняваха от самураи и охраната беше по-засилена от всеки друг път — както на брега, така и на самия кораб. Първо се качи на квартердека.

— Това тук е моето царство! — гордо се похвали той.

— Има ли някой от екипажа на кораба?

— Не, никой. Поне днес, Марико-сан. — Той започна да я развежда колкото се можеше по-бързо, след което я поведе надолу по трапа. — Това е главната каюта. — Големите закръглени прозорци на носа гледаха към брега. Той затвори вратата. Бяха сами.

— Това вашата каюта ли е? — попита тя.

Той поклати глава, без да откъсва поглед от нея. Тя се хвърли в прегръдките му. Той я притисна до болка.

— Ако знаете как ми липсвахте!

— И вие на мен!

— Толкова неща имам да ви разкажа. И да ви питам — задъхано започна той.

— А аз мога само да ви кажа, че много ви обичам — потръпна тя в ръцете му и се опита да забрави ужаса си, че Гьоко или някой друг може да ги издаде. — Така ме е страх за вас!

— Не се бойте от нищо, Марико, моя любов! Всичко ще бъде наред!

— И аз така си казвам. Но днес е вече невъзможно да се приеме карма и божията воля.

— Вие бяхте тъй хладна последния път!

— Тук сме в Йедо, любов моя. Отвъд Първия мост.

— Нали заради Бунтаро-сан беше всичко? Кажете ми!

— Да — простичко потвърди тя. Заради него и заради решението на Торанага да се предаде. То е толкова позорно, толкова излишно… Не съм допускала, че един ден ще изрека такива думи, но не мога да не ги кажа. Много жалко!

Тя се сгуши в ръцете му, търсейки закрила в мощните му рамене.

— Щом отиде в Осака, и с вас е свършено, нали?

— Да. Родът Тода е прекалено могъщ и значителен. Мен във всеки случай със сигурност няма да ме оставят жива.

— Тогава трябва да дойдете с мен. Ще избягаме заедно. Ще…

— Съжалявам, но за бягство и дума не може да става.

— Освен ако не разреши Торанага, нали?

— Че защо ще ни разреши?

Блакторн й предаде набързо разговора си с Торанага, без да спомене обаче, че е молил и за нейния развод.

— Знам, че мога да принудя свещениците да накарат Оноши и Кияма да минат на негова страна, ако той ми разреши да превзема тазгодишния Черен кораб — възбудено завърши той. — Знам, че мога да го пленя!

— Да — промърмори тя, доволна заради църквата и че го спира решението на Торанага. Отново претегли наум плана му и не откри грешка. — Идеята е добра, Анджин-сан. Сега, щом като Харима е негов враг, не виждам защо Торанага да не заповяда да извършите това нападение — при условие, че беше решил да воюва, а не да се предаде.

— Ако Кияма или Оноши, или и двамата преминат на негова страна, това ще наклони ли везните в негова полза?

— Да. Ако и Дзатаки е негов съюзник и разполага с време. — Тя вече му беше обяснила стратегическото значение на северния път, контролиран от Дзатаки. — Само че Дзатаки му е враг.

— Слушайте, аз мога да притисна свещениците. Съжалявам, но те наистина са мои заклети врагове, макар да са ваши духовни наставници. Мога да се справя с тях от негово име — пък и от мое собствено. Ще ми помогнете ли да му помогна?