За спасяването на света

Отгледан и възпитан от предостойни мъже, Господаря прекарвал дните си в учение, а нощите в молитва. Бил така усърден в науките, благочестив в мислите и прозорлив в държавните дела, щото самият му братовчед крал Стефан Велики го пожелал в свитата си и му поверил отбрана войска. Лъжат и блудстват в словата си ония, които твърдят, че Господаря избягал при него от ръката на правосъдието. Никой разумен не ще им повярва, че този тъй благороден младеж се отдавал на грабежи, пиянство и разюздан живот, немислимо е такова падение…

Пречист младеж бил Господаря, който и стана отпосле достоен владетел. И се прочу надлъж и нашир с великодушието си и с храбростта пред ония, които му служеха. Клеветят най-долно, които твърдят, че окаяни люде се събирали под знамената му, че не знаели друг бог освен него, че не всевишният ги водел, а отчаянието, че за предаността им Господаря плащал с плячка, за измяната – с бесило.

Нима не го възлюби тъй силно народът на Меропа, че сам го посочи за свой единствен господар?

Нима не бе пресветлата регентка Анна Савойска, която увенча смирената му мъдрост с деспотска корона?

Нима не го прие в прегръдките си император Йоан Кантакузин и сам го наметна със синята княжеска мантия?

Сами ще отсъдите и нека онемее езикът на всички лъжци и хулители, и нека се задави клеветното им гърло, и нека изсъхне ръката им, що написа неистини!

Истина ви казвам: могъщ и праведен мъж бе князът на Меропа!

Ако на мен не повярвате, то имайте вяра на премъдрия цар Александър, от Бога поставен самодържец на българите, който сам пожела да се сроди с него. И му изпрати девица от своето си коляно, която носеше в жилите си древната кръв на светия цар Петър. Тя бе най-първа по род и достойнство измежду търновските девойки, подобно на роза сред макове и на гълъбица сред врани.