За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Отгледан и възпитан от предостойни мъже, Господаря прекарвал дните си в учение, а нощите в молитва. Бил така усърден в науките, благочестив в мислите и прозорлив в държавните дела, щото самият му братовчед крал Стефан Велики го пожелал в свитата си и му поверил отбрана войска. Лъжат и блудстват в словата си ония, които твърдят, че Господаря избягал при него от ръката на правосъдието. Никой разумен не ще им повярва, че този тъй благороден младеж се отдавал на грабежи, пиянство и разюздан живот, немислимо е такова падение…
Пречист младеж бил Господаря, който и стана отпосле достоен владетел. И се прочу надлъж и нашир с великодушието си и с храбростта пред ония, които му служеха. Клеветят най-долно, които твърдят, че окаяни люде се събирали под знамената му, че не знаели друг бог освен него, че не всевишният ги водел, а отчаянието, че за предаността им Господаря плащал с плячка, за измяната – с бесило.
Нима не го възлюби тъй силно народът на Меропа, че сам го посочи за свой единствен господар?
Нима не бе пресветлата регентка Анна Савойска, която увенча смирената му мъдрост с деспотска корона?
Нима не го прие в прегръдките си император Йоан Кантакузин и сам го наметна със синята княжеска мантия?
Сами ще отсъдите и нека онемее езикът на всички лъжци и хулители, и нека се задави клеветното им гърло, и нека изсъхне ръката им, що написа неистини!
Истина ви казвам: могъщ и праведен мъж бе князът на Меропа!
Ако на мен не повярвате, то имайте вяра на премъдрия цар Александър, от Бога поставен самодържец на българите, който сам пожела да се сроди с него. И му изпрати девица от своето си коляно, която носеше в жилите си древната кръв на светия цар Петър. Тя бе най-първа по род и достойнство измежду търновските девойки, подобно на роза сред макове и на гълъбица сред врани.
И даде ù в зестра цар Александър девет крепости – и древния Плъвдив, и могъщата Цепина, и непристъпния Стенимахос, и Кричим, и Перистица, и Света Юстина, Аетос, Беден и Косник…