Мрачни времена
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-71-0
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни времена». Краткое содержание книги:
Аз съм Мъргън — Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…“.
После Оплаквача дойде от Капана за сенки, а заедно с него — малко ято сенки, и се наложи да изоставим всичко, което бяхме пленили.
Оплаквача и сенките си отидоха, когато слънцето изгря и самият Прабриндрах Драх отиде да съобщи на врага, че вечерта ще нападнем и този път няма да проявим никаква милост. Но нападението така и не се състоя, защото вражеският крал реши да се присъедини към Талиос. Отвориха портите и градът бе предаден на войниците за една нощ, но не позволиха на мъжете да вземат никакви оръжия освен камите си.
Почвата по тези краища е много неплодородна. Посевите не са от най-благородните. Ядат се много зеле и корени, а най-разпространената житна култура е ръжта.
Когато бяхме за месец в гарнизона в Трутелвар, аз се сприятелих със сина на хазаина, около единайсетгодишно момче — беше интелигентно, но невежо, нито познаваше религията, нито умееше да чете и пише. Баща му ни съобщи, че Господарите на сенките са забранили всякакви религиозни обреди и всякакво образование из цялата си империя и давали награди за книги, особено стари книги, които бивали изгаряни още при предаването им. Това правило сигурно много е зарадвало Кинжала.
След един месец в гарнизона дойде заповед полкът да се завърне в Джайкур, където Господарката събираше войска за лятна кампания на изток. В Джайкур напуснах полка и се отправих на север за Талиос, където старите ми другари от Черния отряд ме посрещнаха с голяма радост.“
Описанието на тази кампания е най-внимателното и подробното описание, направено от Едноокия. Оцелелите фрагменти съдържаха много по-несвързани истории.
33
Плененият червенорък Измамник ни очакваше в една стая, доказано защитена от шпионаж чрез магия. Едноокия се закле, че така добре е изтъкал заклинанията, че дори и Господарката в най-добрите си дни не би могла да проникне отвъд тях, за да подслушва.
— Не ме интересува какво е можела Господарката навремето — измърмори Знахаря. — В момента ме притеснява Господаря на сенките. Притеснява ме Ловеца на души. Тя си трае, но броди наоколо и иска да знае всичко за всичко! Притеснява ме Оплаквача. Той има голям зъб на Отряда.
— Всичко е наред — настоя Едноокия. — И самият Властелин не би могъл да се промъкне тук.
— На какво да се хванем на бас, че точно това си е мислил и Пушека за неговата защитена от шпиони стая?
Потръпнах. Едноокия също. Не бях очевидец на унищожението на Пушека от звяра, промъкнал се в скривалището му през една иглена дупчица в защитата, но бях чувал доста.
— Какво се случи с Пушека? — попитах. Чудовището не го беше убило.
Знахаря допря показалец до устните си.
— Точно зад ъгъла. — Мислех, че се връщаме в стаята, където Гоблин, Едноокия и Стареца ме събудиха от последния ми припадък. Предположих, че държат червеноръкия Удушвач там, зад завесата. Но не, пристигнахме очевидно на съвсем друго място.
А Измамника не беше сам.
Радиша Драх, сестра на владетеля, облегната на стената, се бе вторачила в пленника и погледът й издаваше убеждението, че Освободителят е твърде мек със злодеите. Дребна, черна и сбръчкана като повечето талиански жени, успели да прехвърлят трийсет, тя беше с твърд характер и може би прекалено умна. Казват, че един-единствен път изгубила самообладание — в нощта, когато Господарката уби всички главни жреци на различните жречески съсловия в Талиос и сложи край на ключовата роля на религиозната съпротива срещу нейното участие във войната.
След това показно̀ интригите станаха доста по-малко. Сега съюзниците ни изглеждат склонни да ни оставят да се унищожим сами.
Ако разпиташ талианските благородници и жречески съсловия, ще откриеш, че по-голямата част от висшата класа е убедена, че Радишата взема владетелските решения. Което е близо до истината. Брат й е по-силен, отколкото предполагат, но предпочита да не се натяга в службата.
Зад Радишата имаше маса. На масата лежеше мъж.
— Пушека? — попитах.
Моят въпрос получи отговор. Пушека беше още жив. И още в кома. Мускулният му тонус беше като на купа лой.