Мрачни времена
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-71-0
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни времена». Краткое содержание книги:
Аз съм Мъргън — Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…“.
Господарката е написала цялата си книга след като всичко се е случило, по памет, докато е лежала и е чакала да роди. Материалът, представен от нейната гледна точка, са предимно вторични слухове. Подменям по-съмнителните й писания с данни, които смятам за поточни, докато се мъча да подредя всички объркани разкази в някакво единство.
„Господарката не винаги е доволна от моите усилия“ — изразява се той прекалено меко.
Основният ми недостатък е, че се увличам в сложни отклонения. Имам проблем с изключването на разни събития. Общувах известно време с официалните историци в кралската библиотека на Талиос и тези хора ме увериха, че истинският ключ към историята са подробностите. А също и че цялостният курс на историята може рязко да смени посоката си заради някой мъж, уцелен от случайна стрела по време на маловажни междуособици.
Стаята ми за писане е петнайсет на двайсет и две стъпки. Така има място за всички източници, за копия на старите Анали и за голямо стъкмено от подръчни материали писалище, върху което работя по няколко проекта едновременно. Остава и обширно пространство на пода за Тай Дей и чичо Дой.
Докато пиша, изучавам и редактирам, тези двамата тракат с дървени тренировъчни мечове или пищят, ритат и отскачат от стените. Когато някой от тях се приземи в моето пространство, го подхвърлям обратно. Невероятно добри са в това, с което се занимават, и няма как да не са, при толкова тренировки. Но ми се струва, че по-скоро биха си навредили един на друг, отколкото на някой по-едричък мъжага като нашите от Старата банда.
Работата ми харесва. Много повече, отколкото да си знаменосец, макар че все още ми се налага да правя и това. Знаменосецът винаги първи го набутват между шамарите и едната му ръка винаги е вързана, щото трябва да държи грамаданския прът да не падне.
Тревожа се, че няма да уловя подробностите, както го умее Знахаря. И му завиждам за естествено жлъчния тон. Той твърди, че се е справил добре единствено защото е разполагал с време. В онези дни Черния отряд е бил само дрипава шайка, промъкваща се покрай събитията, и не е ставало кой знае какво. Сега непрекъснато сме затънали до гуша в лайната. Това никак не ми харесва. Нито пък на капитана.
Не мога да си представя някой по-недоволен от властта, тупнала в скута му, защото е нямало кой да я поеме. Той продължава да я държи и да я използва единствено защото не вярва, че някой друг ще отведе Отряда там, където той е убеден, че е длъжен да стигне.
Успях да изкарам няколко часа, без да пропадна в кладенеца на миналото. Сахра беше в отлично настроение въпреки всичко, с което майка й можеше да ни съсипе деня. Аз бях потънал в работа и се чувствах уютно в съществуването си, доколкото мога.
Някой спря пред вратата.
Сахра покани капитана в жилището. Чичо Дой и Тай Дей продължаваха да тракат с мечовете. Знахаря ги наблюдава една минута.
— Необикновено — отбеляза той, но като че не беше впечатлен.
— Това не е военна дисциплина — обясних му. — Това е фехтовка за самотници. Нюен Бао много си падат по героите-единаци. — Не и Стареца, обаче. Убеждението му, че имаш нужда от братя, които да ти пазят гърба, си беше направо религия.
Фехтовъчната техника на Нюен Бао се състои от кратки, но мощни, резки атаки и защити, разделени от периоди на бездействие, по време на които бойците замират неподвижно в странни пози и се движат почти незабележимо, докато се опитват да предугадят какво ще предприеме другият.
Чичо Дой е много добър.
— Грациозни са, Мъргън, признавам. Почти като танцьори на хутч.
След като се ожених за Сахра, аз се залових с бойните изкуства на Нюен Бао. Всъщност нямах избор. Чичо Дой настоя. Не ми е кой знае колко интересно, но си трая — мир да има. А и са полезна гимнастика.