Мрачни времена

Не след дълго дребосъкът затика чичо Дой и Радишата към вратата, но толкова леко и внимателно, че те изобщо не се оплакаха. Първо на първо, чичо Дой беше гост, а Радишата имаше належащи задачи другаде. Едноокия заговори за това така неприсъщо за дразнещата му природа, че успя да им внуши, че хрумването си е лично тяхно. Във всеки случай, те тръгнаха.

Знахаря потегли с тях, което помогна, но той се върна след пет минути.

— Знаеш ли — казах му, — вече всичко съм видял. Не останаха чудеса по света. Мога да си подам оставката и да се посветя на планове да си направя ферма и да садя репи.

И това беше поза само наполовина. Където и да се установеше Отрядът, момчетата започваха да си правят подобни планове. Но такава е човешката природа, предполагам.

Тук ряпата е непозната, но съм виждал големи площи пустееща земя, идеални за отглеждане на ряпа, пащърнак и захарно цвекло. А Мускуса и Хагоп трябва вече да са близо, значи, семена ще се намерят. Може би ще донесат дори и картофи.

Знахаря се ухили и каза на Едноокия:

— Тоя пор няма да ни каже нищо, което да ни е от полза.

— Знаеш ли какво, шефе? Бас ловя, че той вече сдава. Има нещо, в което ще се мъчи да се вкопчи още малко време. И това му се върти в ума всеки път, когато му причиня болка. Според него би издържал още само веднъж. И после пак още само веднъж.

— Оставете го да ожаднее. — Знахаря избута стола на Измамника до стената и метна отгоре му оръфан чаршаф, все едно беше захвърлена мебел. — Слушай, Мъргън, настават мъчни времена. Ще започнат да се случват разни неща. Трябваш ми в първата редица, независимо дали си се излекувал или не.