Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Всеки човек, колкото и отмъстителен да е, изправен пред такава трудност, би се отказал от мисълта за отмъщение, но Джеферсън Хоуп не се поколеба нито за миг. С малкото пари, които печелеше, хващайки се за каквато и да е работа, пътуваше от град на град из Съединените щати, търсейки враговете си. Минаха години, черната му коса се прошари, а той продължаваше да скита и да търси, погълнат от целта, на която бе посветил целия си живот. Най-после търпението му бе възнаградено. Само един бегъл поглед към мярналото се зад стъклото на един прозорец лице бе достатъчен, за да разбере, че хората, които търсеше, са в Кливланд, щата Охайо. Когато се върна в мизерната си квартира, планът за отмъщение бе вече готов. Но по една случайност и Дребър, който бе надникнал през прозореца, също разпозна Джеферсън Хоуп и прочитайки на лицето му смъртната си присъда, побърза да отиде при мировия съдия, придружен от Стангърсън, който бе станал негов частен секретар, и да изложи оплакването, че и двамата се страхуват за живота си поради ревността и омразата на техен стар съперник.

Същата вечер Джеферсън Хоуп бе арестуван и тъй като нямаше пари за гаранция, бе задържан за няколко седмици. Когато най-после го освободиха, откри, че Дребър е напуснал къщата. Двамата със Стангърсън бяха заминали за Европа.

Отмъстителят отново остана излъган и отново насъбраната омраза го тласкаше да продължи преследването. Но му трябваха пари и за известно време се хвана на работа, отделяйки настрани всеки долар, без който можеше да мине, за предстоящото пътешествие. Най-после, като посъбра малко пари, замина за Европа, следвайки своите врагове от град на град, без да може да ги настигне. Когато пристигна в Петербург, те бяха в Париж, когато ги последва там, вече се намираха в Копенхаген. В датската столица отново закъсня с няколко дни, защото те бяха продължили за Лондон, където най-после успя да ги настигне. За онова, което се бе случило там, най-добре ще бъде да предадем разказа на самия ловец, така както той е записан в дневника на доктор Уотсън, комуто вече сме доста задължени.