Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— По-бързо, по-бързо! — изпъшкваше той от време на време. — Вече преминахме кордона на стражите. Сега всичко зависи от скоростта. Побързайте!

Щом стигнаха пътя, ускориха още повече крачка. Само веднъж налетяха на хора, но и тогава успяха да свият встрани и избегнаха разпознаването. Преди да стигнат до града, ловецът ги поведе по една стръмна тясна пътека, която водеше към планините. От двете им страни се издигаха назъбени върхове, които едва се забелязваха в мрака, а между тях се простираше клисурата, известна като Долината на орлите, където ги чакаха конете. С непогрешим инстинкт Джеферсън Хоуп налучкваше пътя покрай големите обли камъни и пресъхналото корито на малък поток, докато стигна до едно усамотено кътче, където бяха вързани верните животни. Качиха момичето на мулето, старият Фериър с торбата пари възседна единия кон, а Джеферсън Хоуп поведе другия по стръмните опасни пътеки.

На човек, непривикнал да вижда природата в най-дивия й вид, гледката наоколо би се сторила отчайваща. От едната страна на петстотин метра височина се извисяваше черна, мрачна и зловеща скала, по чиято назъбена повърхност се виждаха базалтови колони, подобни на ребра на вкаменено чудовище. От другата страна див хаос от морени и сипеи осуетяваше всеки опит за придвижване. Между тях лъкатушеше неравната пътека, на места толкова тясна, че се налагаше да се движат в индийска нишка, и толкова стръмна, че само опитни ездачи биха могли да се движат по нея. Но въпреки всички трудности и опасности на сърцата на пътниците беше леко, защото всяка стъпка увеличаваше разстоянието между тях и страшния деспотизъм, от който бягаха.

Скоро имаха възможност да се уверят отново, че все още се намират във владенията на „светците“. Бяха стигнали до най-дивата и пуста част на прохода, когато момичето нададе вик на изненада и посочи нагоре. На една скала, надвиснала над пътеката, се очертаваше фигурата на самотен часовой. Той ги видя почти веднага след като го бяха видели те, и военната му команда „Кой е там?“ прогърмя над смълчаната клисура.

— Пътници за Невада — отвърна Джеферсън Хоуп с ръка на пушката, която висеше до седлото му.

Часовоят бе поставил пръста си на спусъка и се взираше в тях, като че ли недоволен от отговора им.

— С чие разрешение? — попита той.

— На Свещената четворка — отвърна Фериър. Животът му сред мормоните го бе научил, че това е най-авторитетната инстанция, на която можеше да се позове.

— Седем без девет — извика часовоят.

— Пет без седем — отвърна отчетливо Джеферсън Хоуп, спомняйки си за паролата и за отговора, които бе чул в градината.

— Минавайте и Бог да ви закриля — обади се гласът отгоре.

След този пост пътеката се разширяваше и конете можеха вече да поемат в тръс. Обръщайки се назад, те видяха фигурата на самотния часовой, облегнат на пушката си, и разбраха, че са подминали и последния пост на Божиите избраници. Пред тях беше пътят към свободата.