Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Моментът, който очаквах толкова отдавна, най-после бе дошъл. Моите враговете бяха в ръцете ми. Заедно можеха да се защитят, но поотделно бяха безпомощни пред мен. Не исках да действам прибързано. Планът ми беше вече готов. В отмъщението няма никакво удоволствие, ако виновният не получи достатъчно време, за да разбере кой го поразява и защо се стоварва отгоре му възмездието. Предварително бях изработил план, за да накарам този човек да разбере, че най-сетне е дошло време да плати за стария си грях. Няколко дни преди това един джентълмен, тръгнал да разглежда едни къщи на „Брикстън роуд“, бе изпуснал ключа за една от тях във файтона ми. Същата вечер го потърсих и му го върнах, но междувременно бях извадил един и за мен. Така имах достъп поне до едно място в този огромен град, където можех да разчитам на свобода на действие. Но проблемът беше как да заведа Дребър в тази къща. Той тръгна и по пътя се отби в две пивници. В последната се забави около половин час. Когато излезе, леко се олюляваше, явно доста пийнал. Точно пред мен се движеше друг файтон и той се качи в него. Следвах го толкова отблизо, че муцуната на моя кон беше само на метър през цялото време. Минахме по моста Ватерло и дълго обикаляхме по улиците, докато най-сетне спряхме отново пред старата му квартира. Нямах представа, защо се връщаше там, но продължих напред и спрях файтона си на стотина метра. Той влезе вътре, а файтонът му си тръгна. Моля ви, дайте ми чаша вода. Устата ми пресъхна от говорене.