Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— Откъде ще влезем? — попита Лангли, оглеждайки стената на приземното помещение.

Един от градските инженери огледа картата и посочи едно място.

— От другата страна на тази стена е имало стара сграда, съборена преди много години и мястото е било павирано. Но по-голямата част от подземните комуникации са непокътнати. Смятаме, че може да си проправите път през тях до дървена врата… някъде тук. — Той посочи на картата. — Това ще ви отведе до този тунел за доставки.

Инженерът прокара пръст по картата до друг тунел наблизо.

— Момичето е в съседния тунел.

И точно тогава едва доловим грохот изпълни помещението.

— Господи — извика Сандра и сграбчи ръката на Рон. От радиостанцията първо се чу шум, после неразбираеми думи и накрая един глас каза:

— Ново срутване, шефе.

— По дяволите… тя добре ли е?

— Момент… Нищо не се чува. Изчакайте.

Известно време всички в подземието мълчаха.

— Моля те — прошепна Рон.

След малко радиостанцията на началника изщрака и те чуха глас:

— Всичко е наред… чуваме я. Не се разбира много, но мислим, че казва „Моля ви, помогнете ми“.

— Така — каза отсечено Лангли. — Да вървим. След пет минути искам тази стена да я няма.

— Да, сър — каза Ноблок и хвана отново радиостанцията.

— Не — сопна се спасителният експерт. — Моите хора ще го направят. За да стане както трябва. Не мога да се осланям на някакви… — Гласът му заглъхна и Рон се зачуди какъв ли обиден епитет спасителят не изрече за малко.

Лангли се обърна към друг помощник, млада жена.

— Ти. Обади се на баща ѝ. Дай му номера на сметката, на която да изпрати парите веднага щом тя е в безопасност.

Жената взе листчето и забърза нагоре по стълбите, за да телефонира. За момент настъпи тишина. Шефовете на полицията и пожарната се спогледаха сконфузено. Лангли ги погледна в очите. Погледът му казваше: „Аз съм професионалист. Очаквам да ми се заплаща за добре свършената работа. Ако това не ви харесва, си наемете някой друг“.

Ноблок, Перило и останалите явно схванаха посланието, защото се захванаха отново с картата. Началникът попита:

— Искате ли един от нашите хора да дойде с вас?

— Не, ще вляза сам — каза Лангли и започна да събира необходимите инструменти.

— Имам въпрос — каза Рон.

Лангли не му обърна внимание. Ноблок повдигна вежди. Графичният дизайнер посочи към картата.

— Това какво е? — Той прокара пръст по нещо, което приличаше на шахта, водеща от близката улица до тунел, в непосредствена близост до този, в който беше момичето.

Един от пожарникарите каза:

— Това е стар канал. Преди да изградят отводнителните съоръжения, тези тунели се наводняваха винаги, когато реката преливаше и се нуждаеха от сериозен дренаж.