Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

В безопасност си. Никога не те е грозяла опасност. Аз съм на път за Флоренция, далеч от мелницата. Повярвай, не съм побъркан убиец. Лучия не съществува. Старицата, която ти разказа за нея, получи сто евро, за да разиграе тази сценка. Никакво малко момченце не се е давило — аз поставих кръста и цветята край потока днес, преди да дойда да те взема от гарата. Топката беше само реквизит. Кръвта по стената е всъщност боя. Таблетките бяха бонбонки (въпреки че грапата беше истинска — и от изключителна реколта, ако мога да отбележа), фотографията на мен и моята „съпруга“ е компютърно творение.

А каква е истината: Казвам се Антонио. Никога не съм бил женен, състоянието си съм натрупал от компютри и това е моята сила.

Вероятно се чудиш: „За какво е всичко това?“

Трябва да ти обясня.

Голяма част от детството ми премина в самота и скука. Потопих се в книгите на великите творци на ужаса. Да, те ме ужасяваха, но също ме възбуждаха. Наблюдавах публиката, когато се прожектираше филм на ужасите и си мислех: „Те са изплашени, но са живи“.

Тези преживявания ме подтикнаха да стана артист. Като всеки велик музикант или художник моята цел е не просто да създавам красота, но да отварям очите на хората, да пренареждам техните възгледи и усещания. Единствената разлика е, че вместо музикални ноти или бои, аз използвам страха. Когато срещна хора като теб, които, както пише Данте, са загубили истинския път в живота, моята мисия е да им помогна да го намерят. Онази нощ във Флоренция, нощта, когато се срещнахме, аз те избрах, защото видях, че очите ти са мъртви. И скоро разбрах защо — недоволството ти от работата, доминиращият ти баща, бившият ти съпруг-използвач. Знаех, че мога да ти помогна.