Косачи [bg]

— Прилича ми на тоналните ритуали — изтъкна тя, щом Фарадей се върна с все още влажни ръце.

Той се наведе над нея и прошепна:

— Гледай останалите Косачи да не чуят какви ги приказваш.

— Чувствате ли се по-чист, след като накиснахте ръцете си във вода, в която се миха още стотици длани?

Фарадей въздъхна.

— Носи утеха. Създава у нас усещане за общност. Недей да омаловажаваш традициите ни, защото един ден могат да станат и твои.

— Или пък не — додаде Роуан.

Цитра се размърда нервно и се намуси:

— Просто ми се вижда като ужасна загуба на време.

Фарадей вероятно знаеше, че истинската ѝ драма се дължи на неизвестността кога ще бъдат представени пред конклава и отведени за тестовете си. Цитра не беше от момичетата, които търпяха да бъдат държани дълго на тъмно. Вероятно точно поради тази причина Фарадей се беше постарал да я постави в настоящата ситуация. Той постоянно посочваше слабостите им.

После няколко Косачи бяха отлъчени заради прояви на пристрастност при Прибирането. Това събуди интереса на Цитра и ѝ позволи да надникне зад кулисите на организацията.

Една жена Косач беше извършила Прибиране на твърде малко богати хора. Тя беше порицана и ѝ бе наредено до следващия конклав да Прибира само заможни субекти.

Друг Косач беше обвинен в расизъм. Предимно към мексиканците и не чак толкова към хората с африкански произход.

— Дължи се на демографската обусловеност на района, в който живея — оправда се той. — Броят на мексиканците като цяло е твърде висок.

Не успя да подведе Свещеното острие Ксенократ.

— Тогава разшири територията — посъветва го той. — Извършвай Прибирането другаде.

Наказанието му беше да изпълни отново квотата си или щеше да понесе наказание — то се състоеше в задължително одобряване на избора му за бъдещите Прибирания пред Съвета за подбор. Отнемането на свободата да избираш сам беше унижение, което никой Косач не искаше да понесе.

Групата се състоеше от шестнайсет Косачи. Десетима получиха предупреждение, шестима бяха наказани. Най-странният случай беше на Косач, който, за зла беда, беше твърде хубав. Изправиха го пред конклава заради Прибирането на твърде много непривлекателни хора.

— Що за идея? — провикна се един от останалите Косачи. — Представете си само в какъв свят щяхме да живеем, ако прибирахме само грозни хора!

Репликата му предизвика бурен смях в залата.

Косачът се опита да се оправдае със старата пословица „Красотата е в очите на съзерцаващия“, но номерът не мина пред Свещеното острие. Очевидно това беше третото му провинение, затова Косачът беше поставен под постоянна пробация. Можеше да живее като Косач, но нямаше право да извършва Прибирането.

— До следващата Година на влечуго — обяви Свещеното острие.

— Това е лудост — възкликна Цитра, но достатъчно приглушено, че да я чуят само Фарадей и Роуан. — Никой не знае на какво животно ще бъде наречена следващата година. Последната такава е била тази на гекона, и то още преди да бъда родена.