Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Съншайн се засмя.
— Не се тревожи. Няма да се повтори. Познаваш ме, от време на време излизам на срещи, но обикновено прекарвам няколко нормални, скучни дни с дадения тип, преди да разлюлеем къщата от див секс. Разбира се, никой досега не е разлюлявал къщата ми както този мъж. Разлюля я чак до основите.
Селена изписка.
— Не мога да повярвам, че продължаваш да ми говориш само за това.
Съншайн се засмя на измъчената загриженост в гласа на Селена и продължи да я дразни.
— Аз пък не мога да повярвам, че прекарах цял ден в леглото с този мъж, но още в следващия миг бих го направила отново, без да се замисля. Повтарям ти, това бяха най-хубавите осемнайсет часа от живота ми.
— Боже, не си го познавала и от един ден дори!
— Е, сега го познавам. До последния неизразимо вкусен сантиметър от него. Между другото, сантиметрите никак не са малко.
— Престани, Съни — замоли я Селена, като едва се сдържаше да не прихне. — Не издържам повече. Не искам да знам, че някакъв сексуален атлет обикаля Ню Орлиънс, а аз съм омъжена за адвокат. Толкова е несправедливо.
Съншайн отново се засмя.
— Е, Бил е много мил, по негов си начин.
— О, боже, благодаря, сега пък се заяждаш с моя Бил.
— Извинявай. Знаеш, че обичам Бил, но този мъж беше наистина велик. — Съншайн повлече тежкия си, ярко нашарен телефон със себе си, прекоси кухнята и отиде до хладилника, за да си вземе малко сок от гуава. Беше забавно да се бъзика със Селена, но странно… част от нея бе изключително натъжена, че Талон си бе отишъл.
Той наистина беше много забавен, и то не само в леглото или на пода, или на другите пет хиляди места, където бяха правили секс. Беше забавно да си говори с него. Но най-хубавото бе, че не бе изгубил търпение с нея.
Тя отвори хладилника, след което отново се засмя.
— Какво? — попита Селена.
Съншайн видя любимия на Талон диспенсър „Снупи Пез“, загледан право в нея. Не можеше да повярва на очите си. Значи това е правел в хладилника, докато тя беше под душа. Нищо чудно, че изглеждаше толкова сконфузен, когато тя го изненада.
Колко мило.
— Ооо, той ми е оставил своя диспенсър „Снупи Пез“, върху соевото сирене.
— Какво? — попита Селена.
— Нищо — отвърна Съншайн, като взе изстудената пластмасова играчка. — Това е една наша шега.
— О, само не ми казвай, че сте правили нещо със сиренето.
— Не, просто го ядохме. Господи, Селена, имаш страшно мръсно подсъзнание. Не всичко е свързано със секса.
— Да, но при вас двамата е. Явно като цяло вашата връзка не е била нищо друго, освен секс… О, почакай, нали са изминали само осемнайсет часа, откакто си го срещнала. Тогава може ли да се брои за връзка?
— Повярвай ми, брои се, имайки предвид как прави секс. Освен това той ми остави своя „Снупи Пез“ диспенсър.
— Ооо — подразни я Селена, — явно той е не само супер секси, но и много щедър. Какъв мъж.
— Хайде и ти, прояви малко справедливост към моя готин рокер. Този „Снупи Пез“ диспенсър е много ценен. Антикварна ценност, някъде от шейсетте години.
— Да, но не ти ли остави поне телефонния си номер?
— Ами не, но остави своя „Снупи“ на най-горния рафт, така че веднага да го намеря.
— Това ми стига. Значи случаят е приключен. А ти си оставаш загубенячка, след като приемаш един „Снупи Пез“ диспенсър за голяма ценност.
— Добре де, Селена, ясно е, че благодарение на теб изтрезнях от сексуалната си омая и сладката възбуда ме напусна. Минаха десет месеца, откакто за последен път спах с мъж и вероятно това щеше да продължи завинаги, но вчера един мъж, който не е гей, се появи неочаквано в дома ми, който обаче никога вече няма да видя, така че ме остави отново да се заема с работата си. Така ще продължавам да се радвам на чудесното преживяване от днешния следобед.
— Добре, скъпа. По-късно ще ти се обадя. Просто съм загрижена за теб. Залавяй се отново за работата си. Утре ще се видим.
— Добре, благодаря ти. Дочуване.
Съншайн прекъсна разговора и сведе поглед към „Снупи Пез“ диспенсъра в ръката си. И се засмя.
Талон може би не беше съвършен, дори се издънваше яко и се оставяше да бъде блъснат от карнавална платформа за Марди Гра, но иначе беше страхотен, а в наши дни рядко се срещат страхотни мъже. Жалко, че никога повече нямаше да го види. Но тя не беше от жените, които изпадат в униние. Беше художник, с добра кариера, за която се беше трудила усърдно.