Ще бъдеш ли тук? [bg]

Приключил нощното си дежурство, Елиът излезе от болницата в прохладата на ранното утро. Потънал в мислите си и измъчван от многото тревоги, той не забеляза веднага струпването на хора, образувало се в единия край на паркинга. Там, сред многото линейки и един противопожарен камион, Мат изнасяше представление пред неголяма група медицински сестри. Елиът го погледна, полуразвеселен, полуядосан: с бежовото си велурено сако и неподражаемата си риза с яка в стил „лопатка за торти“, Мат имаше доста смешен вид. Един подранил Траволта, той се кълчеше в ритъма на дискомузиката, бликаща от автокасетофона му. Все още бе тъмно, но фаровете на неговата Корвета осигуряваха осветлението, необходимо за импровизирания му спектакъл.

— You Should Be Dancing! — провикна се той с превъзходен фалцет, имитирайки тембъра на Би Джийс.

Широката усмивка, разкриваща раздалечени предни зъби, му придаваше детински вид, но и несъмнена привлекателност, така че въпреки всичките си резерви Елиът нямаше как да не изпита възхищение пред неговата пробивност и липса на комплекси.

— Какво, по дяволите, правиш тука? — попита го той, приближавайки се към колата.

— You Should Be Danciiiiiiing! — повтори французинът, хващайки своя приятел за рамото.

Той се опита да го въвлече в своите палячовщини, но лекарят отказа да се включи в играта:

— Ти да не си пил? — попита го разтревожено той, душейки лицето му, от което се носеше миризма на алкохол.

— Дай ми една минутка, за да приветствам моята публика, и ще ти обясня всичко от игла до конец.

Елиът смръщи вежди и седна в откритата Корвета, докато Мат се изстъпи пред медицинските сестри, за да изиграе последния си танц. Покорени от симпатичния кандидат-циркаджия, те силно аплодираха неговото представление, готови да се разотидат по своите отделения.

— Госпожици и госпожи! За мен беше чест! — увери ги той, приключвайки спектакъла с дълбок поклон.

После, вдъхновен от своя малък успех, французинът прескочи вратата на колата и по чудо падна право в седалката, без да се натътрузи на някоя неприятна за седалището му част.

— А сега затегни колана! — извика той, обръщайки се към своя приятел.

— Какво те е прихванало посред нощ? — ядоса се Елиът.

Без да отговори на въпроса му, Мат включи на задна скорост и със свистене на гумите обърна колата на сто и осемдесет градуса.

— Минах през вас и ти приготвих багажа — обясни му той, сочейки към куфара, затиснат между седалките. — Апропо, твоята бутилка уиски е изпразнена успешно…

— Как така си ми приготвил багажа?