Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ще бъдеш ли тук? [bg]
Ще бъдеш ли тук? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ще бъдеш ли тук? [bg]

Электронная книга - «Ще бъдеш ли тук? [bg]». Краткое содержание книги:

Един-единствен жест понякога е достатъчен, за да промени всичко. Сан Франциско. Елиът, известен хирург, така и не е намерил утеха за смъртта на Илена — жената, която е обичал до полуда и която е починала преди тридесет години. Един ден по невероятно стечение на обстоятелствата, той получава възможността да се върне назад и среща… себе си. Среща младия мъж, какъвто е бил тогава. Върнал се е в решителен момент, когато един-единствен жест може да спаси Илена. И да промени неумолимата съдба, която е предопределила нейната участ завинаги. Но да донесе много страдания на себе си и на своите най-близки хора. Какво обаче е позволено да променя? Кои грешки би трябвало да избегне? Коя болка, кои угризения, кои съжаления да заличи? Наистина ли е възможно да придаде нов смисъл на своето съществуване? Или може би ще направи нови, още по-фатални грешки?
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 106
Перейти на страницу:

Когато идваше тук, Елиът винаги имаше усещането, че е потънал в атмосферата на „Завръщане в бъдещето“, и при всяко отваряне на вратата едва ли не очакваше да види как на прага се появява Марти Макфлай, следван от д-р Браун и техния верен Айнщайн17. Точно тези мисли се въртяха в главата му, когато в залата влезе нов клиент. Но това не бе Марти…

Това бе една млада жена с прави руси коси, която разпръскваше около себе си истинска светлина.

Една млада жена на двадесет години.

Едно младо момиче.

Неговата дъщеря.

Анджи.

Видя я, когато тя се упъти към познатата маса, и за миг я разгледа, без тя да усеща, че е наблюдавана.

Нямаше никакво съмнение, че със своя кашмирен пуловер, дълъг и мъхест, със своята велурена пола (прекалено къса, ако питаха него), със своите чорапи от блестяща черна материя и своите кожени ботуши тя изглеждаше феноменално. За нещастие Елиът не бе единственият, който я гледаше: на съседната маса един млад мухльо се възторгваше пред своите приятели от приближаващата се към тях „атомна бомба“. Елиът му хвърли злостен поглед. В качеството си на баща той проклинаше без изключение всички тези носители на тестостерон, които виждаха в дъщеря му единствено обект на сексуалните си щения.

Най-сетне Анджи го забеляза и радостно вдигна ръка, за да го поздрави.

Докато вървеше към него, радостна и въздушна, той окончателно и безвъзвратно осъзна, че дъщеря му безспорно бе най-доброто нещо, което бе създал през целия си живот. Естествено Елиът не бе първият родител, изпитал подобно усещане, но то придобиваше друг смисъл сега, когато бе разкъсван от болестта и когато смъртта се готвеше да спечели последната си битка.

И като си помисли човек, че толкова дълго не бе искал да има свое дете!

Бе израснал в потискаща семейна обстановка между алкохолизма на баща си и душевната крехкост на майка си. Не онзи вид детство, което би го подтикнало да стане баща на свой ред. Дори и днес най-жилавите спомени, запазени от онези времена, бяха картините на насилие и страх, и той знаеше, че те бяха заключили зад девет врати неговия път към бащинството. Бе доста сложно да се обясни защо: несъмнено страхът, че не умее да обича и че може да причини на свой ред огорчения и болка на околните…

Във всеки случай едно бе сигурно: идеята да стане баща го връщаше с такава сила към страданията от времето на своето детство, че бе отказал на единствената жена, която някога бе обичал, да си имат свое дете.

И мисленото връщане към онези събития караше сърцето му да се стяга, пронизвано от нетърпима болка.

После Илена си бе отишла и десетте години, изтекли след нейната смърт, се бяха превърнали за него в безкраен кошмар. Бе навлязъл в тунела на безнадеждността, държейки глава над водата единствено благодарение присъствието на Мат и на своята работа, в която се бе вкопчил като в спасителен пояс.

Разбира се, бе срещал и други жени, но те бяха прекосили живота му, без да се спрат в него, пък и самият той полагаше достатъчно грижи в никакъв случай да не ги задържа край себе си. Ала един ден по време на медицински конгрес в Италия пътят му се бе кръстосал с този на една кардиоложка от Верона. Това всъщност бе кратка авантюра, привличане за времето на един уикенд, след което изобщо не бяха поддържали каквато и да е връзка. Само че девет месеца по-късно тя го бе известила, че е родила на бял свят момиченце и че то е от него. Този път Елиът бе поставен пред свършен факт. Нямаше начин да отстъпи, още повече, че майката не притежаваше майчин инстинкт и в никакъв случай не желаеше да отгледа сама това дете. Три месеца след раждането Елиът бе отишъл да прибере Анджи от Италия и по „взаимно съгласие“ детето остана да живее при него с възможност да вижда майка си само през ваканциите.

вернуться

17

Двамата главни герои и тяхното куче от горецитирания филм. — Б.а.

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)