Спускане в небитието

— Вашата работа — отвърна Макгрегър — е да накарате хората да го повярват. А за останалото имате двама свидетели. Барбара Левет, снахата на господин Лоша новина. И Илейн.

— Това е вярно — съгласи се Бърнам. — Двама свидетели.

Последва мълчание.

Доста време Макгрегър не каза нищо. Бърнам го гледаше неотклонно.

— Все още ли се опитвате да я защитавате?

— Не. Не точно.

— Предполагам, че сам искате да се разправите с нея.

— Не знам — отговори Макгрегър.

— Но предполагам, че разбирате напълно ситуацията?

— И аз така предполагам — каза Макгрегър. — Още от самото начало. Виждате ли, името ми е в телефонния указател, но въпреки това отнема време да бъда открит. Особено първата нощ. Разбирате ли, бях в апартамента на Силви. Обадиха ми се там. Само по себе си това е нещо интересно. Всеки, на който му е известно, че може да ми се обади там, когато не вдигам другия си телефон, знае доста за мен.

— И затова решихте да играете по тяхната схема?

— Да. Исках да разбера дали е въвлечена.

Бърнам кимна.

— Но сега вече знам със сигурност — добави Макгрегър. — Всъщност отдавна го бях разбрал. Всичко вървеше прекалено гладко. Познаваха ме, знаеха навиците ми прекалено добре. Някой явно ги съветваше.

— Отворили са сметка на нейно име в Мартиника — каза Бърнам. — Петдесет хиляди долара — завещани от несъществуващ чичо в Сейнт Пусия.

— Бели пари — каза Макгрегър. — Тоест чисти.

— Да.

Макгрегър отпи от своя „Ром Колинс“ и въздъхна.