Спускане в небитието

Риба чук.

Той погледна превързания си глезен. Ако кървеше, в дневната светлина щеше да изглежда зелен. Зелената кръв щеше да се процежда през бялата превръзка. Но в светлината на прожектора щеше да бъде червена.

Вгледа се по-внимателно. Нямаше силно кръвотечение. Но може би кървеше съвсем леко…

Рибата чук зави обратно. Едното ѝ око в края на отвратителната ѝ глава се завъртя, за да го погледне. Макгрегър насочи светлината право в окото, отблизо, за да я заслепи.

Акулата зави настрана и се отдалечи с едно-единствено мощно замахване на опашката си.

Той изведнъж се смрази. Беше попаднал в нещо като водолазен кошмар — нощно гмуркане и риба чук. В комбинацията се криеше страх, който беше почти първичен. Възпротиви се на паниката, на желанието си да се устреми към повърхността, да зарита с крака нагоре, като изпуска мехурчета и излъчва страх.

Това биха били обстоятелствата, които най-силно щяха да възбудят акулата и да я накарат да го нападне. Така че остана неподвижно, като дишаше леко и се насилваше да се отпусне, докато въртеше лъча светлина наоколо и чакаше акулата да се върне в обсега му.

Опипа пистолета на кръста си и допълнителните стрели. Можеше, разбира се, да се възползва от тях, но не искаше. Искаше да ги запази за по-късно.

Вместо това разви бойните глави и извади остриетата на стрелите. Измъкна отвътре патроните калибър 357 и ги пусна в джоба си, после хвърли остриетата настрана. Сега имаше три тъпи голи стрели. С тях не можеше да пробие нищо; ако ги изстреляше по човек отблизо, щяха да го насинят, но нямаше да пробият кожата му.