Човек без куче [bg]

Сервираха сърнешка плешка със сезонна гарнитура, маринован лук, желе от черно френско грозде и картофени дукеси. Преди да посегнат към ястията, Лейф Грунт стана да поздрави рождениците. Речта му се състоеше от три части. Първо разказа някаква неразбираема история за едрогърда месарка в магазин в Йеливаре, после отдели двайсет секунди, за да похвали добродетелите на съпругата си, и накрая заяви, че никога не би дал на тъст си повече от шейсет и четири години и половина.

Неочаквано Розмари избухна в сълзи и стана от масата. След малко се върна и обясни емоционалния си срив с внезапно връхлетяло я силно вълнение от присъствието на цялото семейство.

За всеобща изненада (единствено Ева не се учуди) Хенрик се изправи и изпя италианска серенада акапела. Изпълнението му пожъна бурни аплодисменти и повиши настроението.

За десерт се насладиха на глазирани круши в конячена сметана и на словесно изтънчена, но доста неемоционална реч на Якоб — вероятно защото бе произнасял същата реч поне още двайсетина пъти, предположи съпругата му. За заключителната част от тържеството извикаха дори Естер Брелдин от кухнята и я почерпиха с чаша от прословутото малагско вино.

Накрая дойде време за кафе, торта и подаръци. Акцентът в подаръците на Ева падна върху цял сервиз от английски порцелан: чинии — дълбоки и плитки, — малки чинийки, чаши за кафе и чай, подноси, купички и супник. Разбира се, не я лишиха и от така наречените „подаръци за преживявания“: ваучер за вечеря и трийсетминутен масаж с камъни в спацентър „Ясураги Хаселуден“ и масаж в спацентър „Селма Лагерльоф“ с ароматни масла (Ева вече бе ходила там два пъти, но кой ти гледа?).

Подаръците на Карл-Ерик се оказаха малко по-разнообразни: книги с разнообразна тематика, халат, бастун със сребърна топка, пет копринени вратовръзки (явно купени от Роберт на летището в Банкок), фотоапарат и стара литография, изобразяваща битката при Балдкирхенхайм през 1622-ра.

Едва след като приключиха с тази точка от дневния ред, преминаха към въпроса къде е Роберт. Наближаваше единайсет и отбелязването на 105-годишнината общо взето вървеше към своя край.

— Май е време да извадим скелетите от гардероба — опита се да оригиналничи Лейф, но четирийсетгодишната му съпруга не пропусна снизходително да му напомни колко неуместен е подобен израз в настоящата ситуация.

— Искаше да се поразходи и да изпуши една цигара — спомни си Кристина. — Не погледнах часовника, но трябва да е било около дванайсет и половина.

— Как ти се стори? — попита Розмари.

— Както обикновено.