![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Докато чакаха във Великата зала на Речен пад да доведат пред тях пленника, тя видя как Роб намести короната така, че да легне върху гъстия му кестеняв перчем. След малко отново я придърпа напред, после я завъртя малко, сякаш така щеше да седи по-леко над челото му. „Не е лесно да се носи корона — помисли Кейтлин. — Особено за петнадесетгодишно момче.“
Когато стражите доведоха пленника, Роб поиска меча си. Оливар Фрей му го поднесе с дръжката напред, а Роб оголи оръжието и го положи на коленете си, явна за всички закана.
— Ваша милост, ето го човека, за когото помолихте — обяви сир Робин Ригър, капитан на дворцовата гвардия на Тъли.
— На колене пред краля, Ланистър! — извика Теон Грейджой. Сир Робин насили пленника да коленичи.
Не приличаше на лъв, прецени Кейтлин. Този сир Клеос Фрей беше син на лейди Джена, която беше сестра на лорд Тивин Ланистър, но в него нямаше нищо от прословутата красота на Ланистърови, русата коса и зелените очи. Вместо това беше наследил лепкавите кестеняви кичури, хилавата брадичка и тясното лице на своя баща, сир Емон Фрей, втория син на стария лорд Фрей. Очите му бяха светли и воднисти и като че ли не можеше да спре да мига, но това можеше и да е от светлината. Килиите под Речен пад бяха тъмни и влажни… и препълнени също така напоследък.
— Станете, сир Клеос. — Гласът на сина й не беше толкова леден, колкото щеше да е на баща му, но и не прозвуча съвсем като на петнадесетгодишно момче. Войната преждевременно беше направила от него мъж. Утринната светлина просветваше леко по стоманата на коленете му.
Но това, което всъщност правеше сир Клеос Фрей особено нервен, не беше мечът. Беше звярът. Сив вятър, това име му беше дал синът й. Вълчище по-голямо от северен лос, дълго и тъмно като дим, с очи като от разтопено злато. Когато звярът пристъпи напред и подуши пленения рицар, всички в залата на свой ред надушиха миризмата на страха. Сир Клеос го бяха хванали по време на Битката в Шепнещия лес, когато Сив вятър беше разкъсал гърлата на половин дузина мъже.
Рицарят се изправи и се дръпна с такава готовност, че мнозина от зрителите се изсмяха на глас.
— Благодаря ви, милорд.
— Ваша МИЛОСТ! — излая лорд Ъмбър, както винаги най-шумният от северните знаменосци на Роб… но също и най-верният и ревностен, или поне той така твърдеше. Той пръв бе обявил сина й за крал на Севера и нямаше да допусне и най-малкото подценяване на своя суверен.
— Ваша милост — бързо се поправи сир Клеос.
„Този не е от много смелите“ — помисли Кейтлин. Наистина, бе повече Фрей, отколкото Ланистър. Братовчед му, Кралеубиеца, щеше да е съвсем друго нещо. Тази почетна титла щяха да изтръгват през съвършените зъби на сир Джайм Ланистър.
— Повиках ви от килията, за да занесете послание до своята братовчедка Церсей Ланистър в Кралски чертог. Ще пътувате под знамето на мира, с тридесет от най-добрите ми мъже за ескорт.
Сир Клеос изпита видимо облекчение.
— В такъв случай ще бъда особено радостен да занеса посланието на Негова милост до кралицата.
— Разберете — каза Роб, — аз не ви давам свобода. Вашият дядо лорд Уолдър се врече, че ще ме подкрепя, както и целият дом Фрей. Много от братовчедите и чичовците ви бяха с нас в Шепнещия лес, но вие предпочетохте да се биете под лъвското знаме. Това ви прави Ланистър, а не Фрей. Искам оброка ви, с честта ви на рицар, че след като доставите посланието ми, ще се върнете с отговора на кралицата, за да продължи пленничеството ви.
— Заклевам се — тутакси отговори сир Клеос.
— Всеки в тази зала ви чу — предупреди братът на Кейтлин сир Едмур Тъли, който говореше за Речен пад и владетелите на Тризъбеца в отсъствието на умиращия им баща. — Ако не се върнете, цялата страна ще научи, че сте се отметнали от клетвата си.
— Ще изпълня оброка си — заяви сир Клеос. — Какво е посланието?
— Предложение за мир. — Роб стана с дългия меч в ръка. Сив вятър пристъпи до него. Залата зашумя. — Кажете на кралицата регент, че ако изпълни условията ми, ще прибера меча в ножницата и ще сложа край на тази война между нас.