12 мита в българската история

Тези дни идват неочаквано в 863 г. Великоморавският княз иска от Константинопол да му изпратят проповедници на славянски език — твърде е вероятно Брегалнишката мисия на братята да се е разчула по белия свят, както и наличието на славянска азбука и славянски преводи на богослужебните книги. В Константинопол ръководителите на Византия правилно са преценили, че друга възможност за установяване на влияние във Великоморавия няма и че се налага да се наруши и без това отдавна нарушаваната триезична догма. Византийските политици винаги поставят държавните интереси над всякакви религиозни догми — това може да го потвърди всеки добър познавач на византийската история. Затова Кирил и Методий са измъкнати от манастира, поотупани от праха, а славянската азбука и книги — благословени от патриарха, и кой знае защо — и от императора. Чак пък толкова не е нужно, достатъчна е била патриаршеската благословия, тъй като тя означава канонично признание на новата азбука. Страховете на Борис I са свършили и затова той веднага официално се кръщава в един от следващите няколко месеца и обявява християнството за официална държавна религия. Разбира се, той не иска веднага практикуването на новата държавна религия да става на роден език. Християните в България дотогава се молят и четат на гръцки език и са под юрисдикцията на Дръстърската архиепископия, която пък е поделение на Константинополската патриаршия. Такова искане би било акт на крайно неуважение към кръстника на българския владетел византийският император Михаил и повод за междудържавни усложнения. Борис I е планирал при подходяща международна обстановка да направи това, правилно смятайки, че в следващите години има по-важни неща да свърши и че няма да ги свърши без мирни отношения със съседните държави. Тези неща са свързани с очакваната вътрешна опозиция на християнството, подчинението (на Рим или Константинопол) на Българската църква, извоюването на известна или пълна автономия на църквата ни, подчинението й в духа на идеите на цезаропапизма на волята на владетеля и т.н. Всичко това цар Борис I ще постигне между 864–886 г. В 869 г. той има нов повод за радост. През тази година в Рим папа Адриан II, отново по политически съображения (търсил е подкрепата на Византия, за да се задържи на папския престол) тържествено освещава в църквата „Санта Мария Маджоре“ азбуката и книгите на Кирил и Методий. Той смята двамата братя за византийски държавни служители и цялата история с азбуката и книгите — за византийска държавна акция, формално това е така и е ново доказателство за мъдрото решение на тандема Борис — Кирил и Методий да действа точно по този начин и с този статут на солунчани. В 869 г. те вече са изпълнили най-важната част от поетия пред Борис I ангажимент — постигнали са канонично признание на азбуката и богослужебните книги на български език и от двата законодателни центъра в Европа по този въпрос. Държа да подчертая, че нито Византия, нито папството повече ще разрешат използването на народни говорими езици в богослужението. Преводачи на Светото Евангелие в Холандия и Англия ще бъдат осъждани и екзекутирани в тази епоха, а преводът на Библията на немски език в XV век ще доведе до разкол в Католическата църква и поява на протестантството.