Лунна красавица
- Автор: Митермайър Хелън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виктория Калчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунна красавица». Краткое содержание книги:
Магнъс също не беше точен. Йона стреля пак и се приближи още повече до целта. Магнъс прати стрелата си дори още по-близо.
Йона пристъпи към линията, заби пръстите на краката си в почвата и застина. Нагласи стрелата и издърпа тетивата далече назад. След това, когато напрежението накара ръката й да потрепери, разтвори пръстите си.
Магнъс знаеше, че това е отличен изстрел. Стрелата описа дъга във въздуха. Задната й част почти не се отклони при движението й към целта и когато избухнаха оглушителни възгласи, той не се нуждаеше от вдигнатия от Тимон жълт флаг — цвета на Йона, за да разбере, че тя е улучила точно центъра. Младата жена се обърна към него и рязко отметна глава. Очите й светеха победоносно. Цялата й фигура излъчваше гордостта на принцесата на Исландия.
— Сега е мой ред — тихо рече той. — Доколкото си спомням условието на състезанието, ние трябваше да стреляме последователно, нали?
Усмивката на Йона изчезна и тя кимна. Какво ли беше наумил, почуди се тя. Нейната стрела е в центъра, той нищо повече не може да направи, колкото и за добър да се мисли.
Магнъс махна на един от воините си. Донесоха му нов колчан с няколко стрели. Без да поглежда към никого, той се приближи към линията. След това се прицели и започна светкавично да стреля, отново и отново, докато колчанът не се изпразни.
Всички бяха притихнали. Изведнъж множеството нададе невероятен рев, който изпълни всичко.
Йона се вгледа в целта смаяна и невярваща.
От прекрасния й изстрел нямаше следа. Виждаха се само стрелите на Магнъс. Тя извика, нейната стрела беше паднала на земята.
— Това е нарушение! — обърна се гневно Йона. — Вашите стрели избутаха моята от целта!
Гласът й се изгуби сред ураганните възгласи на Синклерите и ропота на викингите и на тези шотландци, които бяха заложили на нея.
— Точно така, милейди — каза Магнъс, — но аз се състезавах честно и вие го знаете. Това не беше нарушение, а просто добра стрелба.
Язвителната му усмивка само увеличи гнева й.
— Ако дори част от стрелата ми е останала в целта, изстрелът ще се зачита!
Тимон повдигна червения флаг — цвета, който показваше победа за Магнъс, и тя притвори очи за секунда. Когато ги отвори, ревът на тълпата беше оглушителен, а Магнъс се бе навел над нея. Той й се присмиваше. Виждаше го в очите му, макар че лицето му изразяваше загриженост.
— Й сега какво? — попита предизвикателно тя.
— Ами… кратко ухажване и размяна на брачни клетви, принцесо Аздис Йона от Исландия.
Устните му я докоснаха по бузата и тя застина като тетива на лък. Бученето в ушите й беше по-силно от виковете на множеството.
Осма глава
Боговете са на страната на по-силния.