Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— Тази лейди Хорбъри… Пфу! Много добре ми е познат нейният тип. Екзотика и скъпи удоволствия. Можеш да ги видиш край масата за бакара… нежно лице с ледено изражение… и си даваш сметка, много добре си даваш сметка какво ще бъде след примерно петнадесет години. Тази дама живее заради сензацията, заради голямата игра, може би заради наркотиците… О, никак не е интересна!
— А мис Кър?
— Тя е типична, типична англичанка. От онези, на които всеки собственик на магазин по Ривиерата би продал стока на кредит… Нашите търговци имат много добър нюх. Дрехите й са прекрасно ушити, но приличат на мъжки. Ходи, сякаш цялата земя е нейна собственост. Не, това не е поза… Тя просто е англичанка. Винаги може да познае от коя част на Англия е някой. Наистина. Попадал съм на такива в Египет. „Какво? Еди-кои си са тук? Йоркшърските Еди-кои си или Шропшърските еди-кои си?“
Той имитираше добре. Джейн се засмя на провлечения му аристократичен изговор.
— А за мен? — попита тя.
— За вас. Казах си: „Колко чудесно би било, колко прекрасно би било, ако я видя още веднъж.“ И ето ме сега седя на една маса с вас. Понякога боговете уреждат нещата много добре.
— Вие сте археолог, нали? — попита Джейн. — Правите разкопки?
Жан Дюпон започна да й разказва за работата си и тя се заслуша с внимание.
Когато свърши, Джейн въздъхна.
— Пътували сте из толкова много страни! Видели сте толкова много! Всичко това звучи фантастично. А аз никога няма да отида никъде и няма да видя нищо.
— Харесва ли ви това? Искате ли да пътувате в чужбина и да видите диви места? Но не забравяйте, че там няма да можете да къдрите косата си.
— Косата ми се къдри сама — отвърна Джейн с усмивка.
Тя погледна часовника на стената и бързо повика келнера, за да плати сметката.
Жан Дюпон беше леко смутен.
— Мадмоазел — каза той, — бих искал… ако позволите… Както казах, утре се връщам във Франция и бих искал да ви поканя на вечеря…
— Съжалявам, но не мога. Вече имам уговорка с един човек за тази вечер.
— О! Съжалявам, наистина съжалявам. Ще дойдете ли скоро във Франция?
— Предполагам, че не.
— Аз също не зная кога ще дойда отново в Лондон. Не е ли тъжно?
Той замълча и улови ръката на Джейн.
— Много се надявам скоро да ви видя пак — каза той и гласът му звучеше искрено.
Глава четиринадесета
Мусуел Хил
Горе-долу по времето, когато Джейн излизаше от фризьорския салон на Антоан, Норман Гейл казваше с професионален тон:
— Боя се, че е малко възпалено… Дайте ми знак, ако заболи.
Умелата му ръка заработи с електрическата бормашина.
— Готово — каза той, когато свърши. — Мис Рос?
Мис Рос беше до лакътя му и разбъркваше някаква бяла каша върху стъклена плочка.
Норман Гейл направи пломбата и каза:
— Така. За другите трябваше да дойдете идущия вторник, нали?
Пациентката му изплакна енергично устата си и се впусна в обяснения. Заминавала в чужбина… колко жалко… Трябвало да отмени следващото си посещение. Да, когато се върне, ще му се обади.
И излезе забързано от кабинета.
— Е — каза Гейл. — Това е всичко за днес.
Мис Рос каза:
— Лейди Хигинсън се обади, за да се извини, че няма да дойде другата седмица. Нямало да си запази друг час. А, да. Полковник Блънт също няма да дойде в четвъртък.
Норман Гейл кимна. Лицето му стана сериозно.
Всеки ден едно и също. Хората се обаждаха и отменяха посещенията си. Под всякакви предлози — заминаване, настинки…
Нямаше никакво значение какви причини изтъкват. Истинската причина Норман Гейл бе забелязал в очите на последната си пациентка, когато посегна към бормашината… В тях се бе появил внезапен страх.
Би могъл да напише мислите на тази жена върху лист хартия.
„Мила моя, разбира се, че той е бил на онзи самолет, когато е станало убийството… Чудя се… Напоследък хората губят разсъдъка си и извършват най-безумни престъпления! Наистина не е безопасно. Този човек може да е маниакален убиец. На външен вид те не се отличават от нормалните хора… Винаги ми се е струвало, че в очите му има странно пламъче…“
— Е — каза гласно Норман Гейл, — струва ми се, че следващата седмица ще е доста спокойна, мис Рос.
— Да, доста хора се отказаха. Е, една почивка няма да ви навреди. В началото на лятото работихте толкова много…
— Изглежда есента няма да имам възможност да работя толкова много, нали?
Мис Рос не отговори. От нуждата да го направи я спаси иззвъняването на телефона. Тя излезе от кабинета, за да вдигне слушалката. Норман пусна някакви инструменти в стерилизатора и се замисли дълбоко.