Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
— Но, разбира се! — възкликна Джейн. — Колко съм глупава! Лицето ви ми се стори познато… Вие сте…
— Жан Дюпон — отговори мъжът и се поклони смешно и доста ангажиращо.
Изведнъж Джейн си спомни една забележка на Гледис, изречена може би без излишна деликатност: „Ако един е тръгнал след теб, без съмнение ще има и други. Изглежда това е природен закон. Понякога стават дори трима или четирима.“
Джейн винаги беше водила скромен, изпълнен с труд живот (до голяма степен като думите, които обикновено казват след това за момичетата, които избягат с някого: „Тя беше весело, умно момиче и нямаше никакви приятели мъже.“) Джейн също беше „весело, умно момиче“ и нямаше приятели мъже. Сега й се струваше, че мъжете просто се тълпят около нея. Нямаше никакво съмнение в това — лицето на Жан Дюпон, наведен напред над масата, изразяваше повече от обикновеното учтиво внимание. Беше доволен, че седи срещу Джейн.
Беше повече от доволен — беше щастлив.
Джейн си каза, изпълнена със съмнение: „Все пак той е французин. Човек трябва много да внимава с французите, всички говорят това.“
— Значи още не сте напуснали Англия — каза Джейн и се прокле заради глупостта на забележката си.
— Да. Баща ми чете лекции в Единбург и бяхме отседнали при приятели. Но утре се връщаме във Франция.
— Аха.
— Полицията още ли не е арестувала никого? — попита Жан Дюпон.
— Не. Напоследък и във вестниците не пише нищо. Може би са се отказали.
Жан Дюпон поклати глава.
— Не, не могат да се откажат. Работят тихомълком.
— Той направи изразителен жест. — На тъмно.
— Недейте — каза Джейн смутено. — Карате ме да треперя.
— Наистина. Никак не е приятно да си бил толкова близо, когато са убили човек… — И добави: — А аз бях по-близо от вас… Много по-близо. Понякога дори не мога да мисля за това…
— Кой според вас го е направил? — попита Джейн.
— Много пъти съм си задавала този въпрос.
Жан Дюпон сви рамене:
— Не съм аз. Тя беше прекалено грозна!
— Нима — отвърна Джейн — не бихте предпочели да убиете грозна жена, вместо красива?
— Ни най-малко. Ако една жена е красива, човек се привързва към нея… тя започва да се отнася зле с него… кара го да ревнува… да полудява от ревност. Накрая си казва: „Добре, ще взема да я убия. Това ще е някакво удовлетворение.“
— А нима е удовлетворение?
— Това, мадмоазел, не мога да зная, защото все още не съм опитвал. — Той се засмя и поклати глава.
— Но една стара, грозна жена като мадам Жизел… На кого му е потрябвало да я убива?
— Е, това е един начин да погледнем на нещата — каза Джейн и се намръщи. — Струва ми се ужасно, когато си помисля, че някога сигурно е била млада и красива…
— Да, зная — отговори той и изведнъж доби мрачен вид. — Голямата трагедия на този живот е, че жените остаряват.
— Изглежда мислите доста за жените и външния им вид — забеляза Джейн.
— Естествено. Това е най-интересното нещо. Струва ви се странно, защото сте англичанка. Англичаните мислят най-напред за работата си, след това за любимия си спорт и най-накрая, ама съвсем накрая, за жените си. Да, наистина е така. Спомням си веднъж в някакъв малък хотел в Сирия имаше един англичанин, чиято жена се разболя. Самият той до някаква дата трябваше да замине за Ирак. Е, добре, може и да не повярвате, но този човек остави жена си и замина, за да изпълни „дълга си“ навреме. И двамата смятаха това за абсолютно нормално! Жена му дори твърдеше, че това е благородна, неегоистична постъпка. Само че лекарят, който не беше англичанин, го смяташе за варварин. Жената е човешко същество и би трябвало да стои на първо място… Работата е нещо далеч по-маловажно.
— Не съм сигурна — отговори Джейн. — Предполагам, че работата е по-важното нещо.
— Но защо? Виждате ли, вие също мислите така. С работата си човек печели пари… Когато се грижи и угажда на жена си, той ги харчи… Второто е далеч по-благороден идеал от първото.
Джейн се засмя.
— Е, добре — каза тя. — Струва ми се, че предпочитам да ме смятат за лукс и за прищявка, а не за първо задължение. Предпочитам един мъж да мисли, че е удоволствие да се грижи за мен, а не да ме възприема като задължение.
— Едва ли някой би ви възприел като задължение, мадмоазел.
Джейн се изчерви леко заради искреността в тона на младия мъж. Той продължи да говори бързо:
— Само веднъж преди това съм бил в Англия. Онзи ден ми беше много интересно… На предварителното следствие… Да наблюдавам три очарователни млади жени, толкова различни помежду си…
— И какво си мислехте за нас? — попита Джейн с любопитство.