Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Ворн, смятам, че си достатъчно голям — направи му доста надут знак Брод, като се опитваше да изглежда по-мъжествен. — Ще ти направя копие. Време е вече да започнеш да се подготвяш за ловец.
Ворн примижа от удоволствие, от очите му заструи неподправено ласкателство, когато вдигна поглед към младежа, който съвсем наскоро бе си извоювал така желаното място на ловец.
— Да — закима той, като необуздано се съгласяваше. — Достатъчно голям съм, Брод — стеснително направи знак момчурляка. Посочи дебелия прът на копието с тъмен, опръскай с кръв връх. — Може ли да го пипна?
Брод свали върха на копието си на земята пред момчето. Ворн посегна нерешително с пръстче и докосна засъхналата кръв на огромния бизон, който лежеше в момента на земята пред пещерата.
— Страх ли те бе, Брод? — запита момчето.
— Брун казва, че всички ловци се страхуват при първия си лов — отвърна Брод, като не искаше да признае страховете си.
— Ворн! Ето къде си бил! Трябваше да се досетя. Нали трябваше да помагаш на Ога да събира съчки? — каза Ага, като зърна сина си, който тайничко се бе измъкнал от жените и децата.
Ворн се помъкна след майка си, поглеждайки през рамо към новия си идол. Всичко това се разиграваше под одобрителния взор на Брун. „По това си личи добрият вожд, не забравя приятеля си само защото още е дете, помисли си Брун. Някой ден Ворн ще стане ловец и когато Брод е вожд, Ворн няма да забрави проявената към него любезност като дете.“
Брод гледаше как Ворн се мъкне след майка си като си влачи краката. Тъкмо предишния ден Ебра го извика да и помогне в домакинството, спомни си той. Погледна към жените, които копаеха пещ и му се прииска да се измъкне тайничко, за да не го забележи майка му, но тогава зърна Ога да гледа към него. „Вече майка ми не може да ми нарежда какво да правя. Не съм дете, а мъж. Вече тя трябва да ми се подчинява“, мислеше си Брод леко изпъчил гърди. „Нали така, трябва да се подчинява… отгоре на всичко и Ога гледа.“
— Ебра! Донеси ми да пийна вода! — изкомандва той заповеднически и с наперена походка се отправи към жените. Почти очакваше майка му да го прати да събира съчки. Фактически той до обреда за мъжество не бе мъж.
Ебра вдигна очи и го погледна с гордост. „Това бе нейното момченце, което така резултатно бе изпълнило задачата си, синът и който бе достигнал издигнатото положение на мъж.“ Скокна, отиде до вира край пещерата и се върна бързо с водата, като хвърляше надменни погледи на останалите жени, сякаш искаше да каже: „Погледнете сина ми! Не е ли чудесен мъж? Не е ли смел ловец?“
Усърдието на майка му и изпълненият и с гордост поглед смекчи отбранителната му поза и го предразположи да я награди с признателно изръмжаване. Отзивчивостта на Ебра му достави почти такова удоволствие, каквото и смирено сведената глава на Ога и благоговейния и поглед, който го проследи, когато тръгна да си върви.
Ога бе съсипана от скръб по майка си, която бе умряла съвсем скоро след смъртта на другаря и. Като единствено дете на двойката, въпреки че бе момиче, тя се радваше на нежната обич и на двамата. Другарката на Брун бе мила с нея, когато отиде да живее със семейството на вожда, имаше място сред тях, когато сядаха да се хранят и вървеше след Ебра, когато си търсеха пещера. Но от Брун се страхуваше. По-строг бе от другаря на майка и, на плещите му лежеше голяма отговорност. Ебра преди всичко се грижеше за Брун и никой нямаше време да обръща внимание на осиротялото момиче докато бяха на път. Но една вечер Брод я бе забелязал да седи сама и да се взира унило в огнището. Ога преливаше от благодарност, когато гордото момче, почти мъж, което рядко и обръщаше внимание преди това, седна до нея и я прегърна, докато тя тихо му изплака мъката си. От този миг Ога я крепеше едно единствено желание: когато стане жена, да я дадат за другарка на Брод.
Късното следобедно слънце прежуряше в неподвижния въздух. Дори и намек за ветрец не поклащаше никое листо. Затишието на очакване се нарушаваше само от жуженето на мухите, които се изреждаха на остатъците от обяда и от звуците на жените, копаещи пещта. Айла седеше до Иза, докато знахарката тършуваше във видровата си торба за червената кесийка. Цял ден детето я следваше по петите, но сега Иза я чакаха определени ритуали с Мог-ър в приготовление на важната роля, която щеше да играе в пещерната церемония на другия ден, след като вече бяха сигурни, че такава ще се състои. Отведе русолявото момиче при жените, копаещи дълбока дупка недалеч от отвора на пещерата. Щяха да я облицоват с камъни, а в нея щяха да накладат огромен огън, който да гори цяла нощ. На сутринта одраният и нарязан на части бизон, увит в листа, щеше да бъде спуснат в пещта, а след като го посипят с още листа и пръст, щяха да го оставят да се пече в каменната пещ до късно следобед.