Воалът на нощта
- Автор: Джойс Лидия
- Серия: of night #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на нощта». Краткое содержание книги:
Какво си бе въобразила и защо продължаваше напред?
9
Последното копче изхвръкна. Байрън измъкна роклята през главата й и я хвърли на най-близкия диван. Наведе се да я целуне, но забеляза с ъгълчето на окото си ярък цвят и я огледа по-внимателно. Лицето му се опъна.
— О!
— Какво? — Виктория проследи погледа му. — О! — изимитира го умело.
— Корсетът — Байрън не посмя да го нарече „корсетът на Виктория“ — се показа в цялото си ужасяващо великолепие: изработен от сатен на черни и червени райета и украсен на деколтето с екстравагантни дантелени рюшове.
— Сега разбирам защо бяхте толкова сърдита — рече той, скривайки умело смеха си.
— Не бях сърдита, а направо бясна.
Байрън отново устреми поглед към лицето й. Беше му весело, макар че линиите около очите и устата все още бяха опънати, както през цялата вечер. Усещаше, че и тя е напрегната, и това го тревожеше допълнително.
— И какво сега? — Въпросът прозвуча двусмислено, макар че не това беше намерението му.
— Сега съм в състояние да гледам на това ужасно нещо с абсолютно спокойствие, защото знам, че е наранило нежната ви душа много по-силно, отколкото моята. — Виктория се усмихна предизвикателно.
Той прокара пръст по деколтето и усети топлата закръгленост на гърдите й. Тя пое шумно въздух, очите й се затвориха, но напрежението, обхванало всяка линия на тялото й, не се разсея. Какво не беше наред? Тя със сигурност не се боеше от нови въпроси, а и не приличаше на жена, която има още тайни. Изглеждаше изпълнена от ужасно предчувствие и сякаш чакаше реакция. Но каква?
— Опаковката може би обижда нежната ми душа, но подаръкът вътре — в никакъв случай. — Той сведе глава и устните му минаха по пътя на ръката, опитвайки се да прогонят напрежението.
— Значи сега съм подарък? — попита тихо Виктория.
Хапливата й острота го накара да вдигна глава. Какво се бе случило след целувката в стаята на Еднорога, та се държеше на такова разстояние?
— По-добре е, отколкото да ви нарека заплащане, нали?
Думите моментално я изтръгнаха от странното състояние.
Светлите очи засвяткаха и тя отвори уста — за унищожителен отговор, без съмнение — но погледът и го прониза и тя бързо затвори уста, без да каже дори една дума.
— Без коментари? — попита меко той.
Виктория го изгледа мрачно.
— Не казахте нищо, което заслужава отговор.
Ето я отново Виктория, която познавам — помисли облекчено той.
— Тогава… — гласът му прозвуча безгрижно — … би трябвало да намеря нещо, което си струва да получи отговор.
Преди да е успяла да го попита какво има предвид, той свря глава в свивката на шията й, обхвана я здраво и сръчно развърза шнуровете на корсета, докато устните му я обсипваха с пърхащи целувки.
Веднага след това отвори и телените копчета. Свали презрамките от раменете й и пусна корсета на пода.
По дяволите, тази жена беше неустоима! С коса, нападала по раменете, само по тънка долна ризка, която едновременно скриваше и подчертаваше извивките на гърдите й. И най-вече изразът на лицето — изпълнена с очакване и следа от ранимост в будните сини очи.
Напрежението бе отново тук — личеше по скованата поза, по опънатата брадичка и твърдата линия около устата. Какво иска? От какво се страхува? Тези въпроси го изпълниха с гняв.
Виктория срещна погледа му под светлината на свещите и го задържа. Защо го гледаше толкова изпитателно? Сякаш искаше да му смъкне кожата, за да проникне в най-дълбоките му тайни. Байрън осъзна, че лицето му се е стегнало, но не беше в състояние да го промени.
— Какво вярвате, че виждате, като ме гледате така? — попита внезапно тя и в гласа й звънна желязна упоритост.
Байрън веднага си възвърна спокойното изражение и отговори небрежно:
— Виждам, каквото съм виждал винаги. Една безкрайно желана жена, която е пропиляла половината си живот.
Маската й внезапно се срути като каменен зид и той попита на своя ред:
— А вие какво вярвате, че виждате, като се гледате в огледалото?
Въпросът я изненада, но отговорът дойде веднага:
— Една глупачка, остаряла, но не помъдряла.
Обърна му гръб, но той видя как лицето й се сгърчи от болка.
Най-сетне Байрън осъзна, че тя съжаляваше за изповедта си днес следобед. Той искаше да разгадае тайната й още откакто я видя за първи път, но не се сети, че ще й причини болка да се разкрие пред почти непознат човек. И още повече, че и той ще се притесни от това.
Но защо я болеше? Даже ако при идването си е била девица, сега вече не беше. А историята й беше съвсем обикновена. Тогава обаче му хрумна, че не самата история я правеше така ранима, така податлива на неволни наранявания не историята, а фактът, че му я беше разказала.