Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
И този път Терез беше извикала Дюлак, пак тя му беше отворила вратата и сега плачеше като баща си. Безшумно и без ридания и това беше единствената разлика, но също като него без никакви задръжки. Колко по-вълнуваща, колко по-привлекателна беше тя в истинската си слабост, в детинската си безпомощност, отколкото под престорената маска на цинична жена! Ако бяха сами, Дюлак веднага би я взел в обятията си.
Едвиж пое нещата в ръцете си. Тя поведе Холц, Дюлак и придружаващите ги към втория етаж. Капакът беше отворен, стълбата спусната. Едвиж обясни, че Дьони изчезнал от сутринта. Веднага си помислили за най-лошото, за жеста на отчаяние, очакван несъзнателно от всички. Търсили навсякъде, накрая Лоазо се сетил за тавана: втурнали се там.
Твърде късно. Дьони висял обесен на една от централните греди. На земята, точно под него, намерили късче хартия, на което той бил написал: „Не мога повече. Сбогом. Моля за прошка.“
Не бяха се докосвали до нищо. Дюлак нареди да свалят тялото и да го пренесат в стаята. През прозорците на тавана Страсбург блестеше горделиво под ироничните лъчи на вечното слънце. Дюлак мислеше за недалечния ден, когато този пейзаж го бе очаровал. Днес това му беше безразлично. Както му беше безразличен този малко симпатичен мъртвец, Най-после беше стъпил на следата.
Даде разпореждания: трябваха му много бързо резултатите от аутопсията. И после, тази прощална бележка: нека химиците, графолозите се занимаят с нея, необходими му бяха сигурни констатации.
Но за какво му беше това? Той беше уверен в своя нюх. Не всичко още беше ясно. Трябваше му да размисли. Да остане сам в предразполагащия декор на своя хол. Да се обади по телефона в Колмар. Само за успокоение на съвестта: вече знаеше какво ще му отговорят. И всичко това заради толкова дребно нещо! Една подробност. Едно глупаво зрънце пясък е добрия механизъм, сглобен от убиеца.
От чекмеджето на стар скрин Холц беше извадил пакет с писма, превързан със синя панделка. Всичките писма имаха един автор, който не беше Вотан Грюн. И те всички започваха с думите: „Моя обожаема Едвиж, моя любима, моя любов…“.
Сряда
1
— Шефе! Намериха оръжието!
— В Ил, нали?
— В Ил. И знаете ли какво е то?
— Пушка с оптичен мерник.
— И таз добра! Как отгатнахте? Вие сте самият дявол, шефе!
— Не, Холц. Не аз. В тази история не аз съм дяволът.
— Все пак. Страшен сте! Ето я пушката. Носят ви я.
Наистина, влязоха двама полицаи, които оставиха оръжието на бюрото.
— Хубав механизъм — каза Дюлак. — Е, Холц? Това не ви ли подсказва нещо?
— Бога ми, шефе… Нямам вашите способности на ясновидец! Но все пак има нещо, което сигурно не сте предвидили!
— Друг театрален ефект? — попита Дюлак.
— И то какъв! Става дума за бележката. За прощалните думи, оставени от Дьони…
— Те не са от ръката му?
— Точно обратното, шефе. Графолозите са категорични, както впрочем и Грюнови. Само че химиците също са категорични.
— И какво казват те?
— Че бележката е най-малко от преди три години!
Дюлак не отговори нищо. Холц настоя:
— Все пак това малко обърква предположенията ви, нали?
— Не чак толкова, Холц.
— Очаквали сте подобно нещо?
— Опасявах се.
— Но давате ли си сметка какво означава това: Дьони Грюн не се е самоубил, шефе. Той е бил убит!
— Наистина, това е изводът, който се налага, Холц.
— Не разбирам едно: откъде се е взела тази бележка. Защото не може да има грешка, тя е написана от Дьони Грюн!
— Аз ще ви кажа откъде се е взела. Тази сутрин разговарях по телефона с Ноел Лоазо и му зададох няколко въпроса. Можете ли да си представите, че през нощта, когато е видял Диана да напуска презглава дома си, тя е била с чантата си.
— И какво от това?
— Когато откриха тялото, чантата беше изчезнала!
— Наистина, шефе. Но това е подробност. Течението може да я е отнесло.
— Не вярвам. Убиецът я е взел. И знаете ли какво е намерил в чантата?
— Не, шефе.
— Намерил е това прощално писмо, което Дьони написал на Диана преди три години, когато са били скарани. Прощалното писмо, за което ми говори Рьоне Блиц и което никога не е напускало чантата на Диана. И знаете ли, Холц, какво е пишел Дьони на Диана по онова време?
— Не, шефе.
— Писмото започвало с думите: „Диана, скъпа. Не мога повече. Сбогом. Моля за прошка.“
— По дяволите!
— Да, Холц. После писмото продължавало в същия тон. Убиецът е трябвало само да изреже интересуващите го думи, за да бъде пълна измамата: в очите на всички Дьони Грюн просто се е самоубил, оставяйки тази бележка, за да ни убеди в това.