Мълчанието на агнетата

— Така че Катрин Бейкър Мартин си чака реда при Бил, Старлинг, а ние разполагаме най-много с една седмица. Според Блум периодът му се скъсява.

Тази реч бе необичайно дълга за Крофорд. Старлинг го изчака да стигне до същността и той го стори:

— Този път обаче, Старлинг, може и да ни провърви. Тя вдигна очи изпълнена с надежда, нащрек.

— Намерихме второ насекомо. Твоите приятели Пилчър и онзи… другият.

— Роудън.

— В момента работят по него.

— Къде го открихте? В Синсинати? Момичето в хладилната камера?

— Не, ела да ти покажа. Да видим какво мислиш по въпроса.

— Ентомологията е в другия край, сър.

— Знам.

Завиха зад ъгъла към вратата на антропологичния отдел. През опушеното стъкло проникваха светлина и гласове. Тя влезе вътре.

Трима мъже в бели лабораторни престилки се трудеха над някаква маса в центъра на стаята, под ярка като прожектор светлина. Старлинг не виждаше какво правят. Джери Бъроус от отдела на Крофорд по поведенческа психология надничаше през раменете им и пишеше нещо в бележника си. Стаята бе изпълнена с позната миризма. Единият от мъжете в бяло отиде да сложи нещо върху умивалника и тя можа да види какво правят. Върху поднос от неръждаема стомана лежеше „Клаус“ — главата, която тя откри в складовете на Сплит Сити.

— Клаус имаше насекомо в гърлото — поясни Крофорд. — Чакай малко, Старлинг. Джери, имаш ли връзка с централата?

Бъроус диктуваше нещо от бележника си по телефона, но като го чу закри с ръка микрофона.

— Да, Джак. Търсят кой е Клаус.

Крофорд взе слушалката от ръката му.

— Боби, не изчаквай връзка с Интерпол. Още сега, веднага, изпрати снимки по факса, заедно с медицинската справка. Скандинавските страни, Германия, Холандия. Не пропускай да кажеш, че Клаус може да е моряк от търговския флот, зарязал кораба си. Спомени, че техните здравни служби може да пазят някъде сведения за счупването на лицевата му кост. Изпрати и двете зъбни схеми. — Той върна слушалката на Бъроус. — Къде са ти нещата, Старлинг?

— Долу, в стаята на пазача.

— „Джонс Хопкинс“ откри насекомото — поясни Крофорд, докато чакаха асансьора. — Изследваха главата по молба на балтиморската полиция. Беше в гърлото — също като при момичето от Западна Вирджиния.

— Също като Западна Вирджиния — повтори Кларис.

— Идеята беше твоя. „Джонс Хопкинс“15 го откри тази вечер в седем. Окръжният прокурор на Балтимор ми се обади в самолета. Изпратиха цялата глава, както е, за да можем да видим всичко на място. Искаха също така мнението на доктор Ейнджъл за възрастта на Клаус и колко годишен е бил, когато е счупил лицевата си кост. И те като нас се допитват до Смитсоновия.

— Чакайте малко да го побера в главата си. Значи според вас Бъфало Бил е убил Клаус? Преди години?

— Пресилено ли ти се вижда като предположение… като съвпадение?

— Сега в момента — да.

— Помисли тогава.

— Доктор Лектър ми каза къде да открия Клаус и че неговият пациент Бенджамин Распай е убиецът на Клаус, поне така твърдял. Но според Лектър става дума за случайна еротична асфиксия.