Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Искаш. Изплюй камъчето.
Ардилия Мап беше работила нощна смяна, за да завърши право в Мерилендския университет. По успех бе втора в цялата Академия, а отношението и към уроците беше по японски всеотдайно.
— От теб се очаква утре да вземеш изпит по наказателния кодекс. След два дни имаш зачот по физкултура.
Дай на великия Крофорд да разбере, че ако не внимаваш, може да те подложат на рециклиране. Веднага щом ти каже „Браво, стажант Старлинг“, няма да му отвръщаш „Удоволствието беше мое“, а вперваш очи в лицето му на каменен идол от Великденските острови и заявяваш: „Разчитам на вас лично да се погрижите да не ме рециклират заради отсъствия.“ Разбра ли какво ти казах?
— Мога да се явя допълнително на Кодекса — рече Старлинг, докато отваряше със зъби една шнола.
— Да, можеш, но ако не го вземеш поради липса на време за учене, втори поправителен няма. Ще изхвърчиш през задните стълби като умряло пиле. Признателността има къса памет, Кларис. Накарай го да обещае — НИКАКВО РЕЦИКЛИРАНЕ. Бележките са ти добри — нека им го каже. Втори път няма да попадна на съквартирантка, която глади с такава скорост една минута преди часа.
Старлинг караше стария си Форд пинто с една миля под скоростта, при която колата започваше да вибрира. Мирисът на горещо автомобилно масло и мухъл, потракването под седалката, виенето на трансмисията — всичко това резонираше със спомена как се возеше в пикапчето на баща си заедно с несвъртащите се на място братя и сестра.
Сега обаче караше тя, караше нощем, имаше време да помисли. Страховете я настигаха, вече усещаше дъха им във врата си. Други, по-нови спомени ги изместиха.
Старлинг се страхуваше, че трупът на Катрин Бейкър Мартин може вече да е открит. Нищо чудно Бъфало Бил да се паникьоса, щом разбере кого е отвлякъл. Може да е убил вече Катрин и да е изхвърлил нейде тялото, с какавида в гърлото.
Може би Крофорд пристигаше с какавидата. Иначе защо ще я вика в Смитсоновия? От друга страна обаче, тази работа може да я свърши всеки федерален агент, дори някой куриер на ФБР. Пък и нали и нареди да си стегне багаж за два дни.
Разбираше, че Крофорд не може да седне да и обяснява по телефон, който нищо чудно да се подслушва, но неизвестността я влудяваше.
Откри по радиото станция, която предаваше нон-стоп само новини, и изтърпя цялата прогноза за времето. Когато започнаха новините, не чу нищо ново. Историята от Мемфис беше повторение на новините от седем часа. Дъщерята на Сенатор Мартин била изчезнала. Блузата и била намерена с разпран гръб в стила на Бъфало Бил. Очевидци на отвличането нямало. Убитата, намерена в Западна Вирджиния, все още не е идентифицирана.
Западна Вирджиния. Сред спомените на Кларис Старлинг за погребалния дом в Потър имаше нещо тежко, но ценно. Нещо трайно, което светеше съвсем отделно от мрачните разкрития. Нещо, което да съхрани в себе си. Целенасочено си го припомни в този момент и осъзна, че може да го стисне в юмрук като талисман. В погребалния дом в Потър, застанала до мивката, тя бе почерпила сила от един източник, който едновременно я изненада и и достави удоволствие — споменът за нейната майка.
Паркира пинтото в подземния гараж на ФБР на Десета улица и Пенсилвания Авеню. На тротоара се бяха инсталирали два телевизионни екипа и репортерите, осветени от прожектори, имаха прекалено издокаран вид. Те монотонно повтаряха новината на фона на сградата, кръстена на Дж. Едгар Хувър. Старлинг заобиколи прожекторите и извървя пеша двете преки до Националния музей по естествена история.
Високо в старата сграда светеха два прозореца. На извитата като подкова алея имаше паркирано микробусче на Балтиморската полиция. Джеф, шофьорът на Крофорд, чакаше зад кормилото на нова кола точно зад него. Щом зърна Старлинг, каза нещо в портативния радиопредавател, който стискаше в шепа.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пазачът на музея отново отведе Кларис Старлинг на второто ниво над гигантския препариран слон. Вратата на асансьора се отвори и в просторния полутъмен коридор я чакаше Крофорд — сам, с ръце в джобовете на шлифера.
— Добър вечер, Старлинг.
— Здравейте.
Крофорд каза през рамото и на пазача:
— Оттук нататък сами ще се оправим, благодаря.
Двамата тръгнаха по коридора с наредените в шкафове антропологични образци. Някои от лампите светеха, но не бяха много. Докато вървяха в крак, замислени, тя изведнъж усети, че на Крофорд му се иска да постави ръка на рамото и, и би го направил, ако му беше възможно.
Чакаше го да каже нещо. Накрая Кларис спря, пъхна и тя ръце в джобовете и застана с лице към него посред мълчанието на човешките кости.