Добре охранявани мъже

Списанието „Ню ера“, което отмъквам в пазвата си като крадец, бе основано малко след идването на власт на президентката Бедфорд и се смята, че отразява настроенията на Белия дом. Чакам Дейв да си легне, заключвам външната врата, дръпвам завесите в стаята си и не без известна трескавост и приятното усещане, че върша нещо забранено, започвам да чета „Законност и ред“.

Доста е длъжко писанието, но крайно интересно, още повече че е от Дебора Грим, чиято прословута фраза за половия акт вече цитирах. Не може да се отрече, че една тлъста статия, излязла изпод такова перо, има с какво да съблазни читателя. И действително, аз не съм разочарован, очакванията ми са възнаградени.

Отначало Дебора Грим разказва за смъртната тревога, обхванала администрацията на Бедфорд, когато в резултат на опустошенията на епидемията сред полицията — още по-уязвима от другите, поради всекидневния си контакт с населението — се поставил въпросът за поддържането на обществения ред. Естествено, веднага били сформирани женски отряди, но те били малобройни, неопитни. Очаквало се, следователно, рязко увеличение на престъпността и по-специално на грабежите, от които улиците на големите американски градове били вече толкова несигурни, колкото и определени лондонски квартали през Средновековието.

Съвсем не станало така. По невероятна ирония на съдбата статистическите данни показвали, че грабежите, изнасилванията и убийствата намаляват толкова по-скоро, колкото по-бързо се топят силите на полицията. „В предвижданията си — цитирам Дебора Грим — администрацията бе пропуснала един важен фактор. Пороците, с които живееше изметта на обществото: хазартни игри, наркотици, проституция, бяха почти изключително мъжки пороци.“

Така че епидемията, нанесла смъртоносен удар на незаконната търговия, породена от тях, защото в същото време, в което водела до постепенното изчезване на постоянните потребители, тя опустошавала и средите на сутеньорите, на търговците на опиати и на съдържателите на игрални домове. Трафикът на организирания порок гаснел и от двете страни. Хилядите проститутки в Ню Йорк, които преуспявали както в града, така и на пристанището, изведнъж се оказали „без сводници и без клиенти“.

Но все пак нещо хвърляло „сянка върху тази картина“. Част от проститутките, които били не жертви, а съучастнички на мъжкия порок, се опитали да възобновят незаконната търговия и в известна степен успели. Сред жените, „заразени от другарите си“, търсенето на опиати било все още голямо и предприемачките се заели да преустроят мрежата от тайни канали, по които се пренасят наркотиците от Далечния изток в Съединените щати.

Женските отряди веднага започнали борба с доставчиците на отрова. Макар и с недостатъчна полицейска подготовка, те извоювали големи успехи срещу един също така слабо обигран престъпен женски свят. В тези постижения трябва да се отдаде дължимото на „едно качество, което не винаги притежаваха предишните полицаи: неподкупността“16. Не били само наркотиците. Порокът, достатъчно изобретателен, намирал и другаде поле за изява.