Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Не. Освен ако ти не искаш да си ида.
О, не! Не исках да си тръгвам!
- Разбра се, че не искам да си идеш. Искам да си тук.
Погледна си часовника и каза:
- Късно е.
После погледна мен.
- Пак хапеш тази устна. Гласът му беше пресипнал. Гледаше ме като ястреб.
- Съжалявам.
- Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.
Дъхът ми секна. Как може да ми говори така и да очаква, че
няма да реагирам?
- Ела каза той.
-Какво?!
- Ще разрешим проблема веднага.
- Какво искаш да кажеш? Кой проблем?
- Твоят проблем, Ана. Ще правим секс. Сега.
- О! Значи сега вече бях и проблем.
- Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.
- Мислех, че не можеш да правиш секс, че не правиш любов. Каза, че чукаш... силно. Едва преглътнах, устата ми беше суха.
Той ми се усмихна с дяволската си усмивка и ефектът от нея за секунди пропътува цялото разстояние от очите до слабините ми.
- Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и... надявам се след време да бъде желан и от теб резултат.
Гледаше ме почти умоляващо. Изчервих се. Господ бе сбъднал мечтата ми.
- Но аз не съм правила нито едно от тези неща, които искаш в твоя списък казах колебливо.
- Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за гази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.
Протегна ръка към мен. Очите му светеха трескави, развълнувани и аз... сложих ръка в неговата. Той ме дръпна неочаквано рязко към себе си. Тялото ми сякаш прилепна към неговото. Той прокара пръсти през косата ми, уви я около тях и леко я дръпна, за да ме накара да го погледна в очите.
- Ти си една смела млада дама прошепна. Обожавам те.
Думите му бяха като запалително устройство. Кръвта ми
пламна. Той наведе глава към мен, целуна и после леко засмука долната ми устна.
Искам да захапя тази уста каза задъхано и леко хвана устната ми между зъбите си. Изстенах. Той се усмихна.
Моля те, Ана, дай ми тази нощ.
Да казах шепнешком. Нали за това бях дошла! Той се усмихна победоносно и ме поведе през апартамента.
Спалнята беше огромна. На мястото на едната стена имаше прозорец с гледка към Сиатъл цял залян от светлини. Стените бяха бели, а мебелите в светлосиньо. Огромното легло беше последен крясък на дизайнерското майсторство. Беше направено от сиво дърво и напомняше за останки на потънал кораб. Имаше четири колони, но без балдахин, а над леглото красив морски пейзаж.
Треперех. Най-накрая, след толкова чакане, щях да го направя. И не с кой да е, а с Крисчън Грей! Дишах задъхано и не можех да откъсна погледа си от него. Той си свали часовника, сложи го на шкафчето, направено от същото дърво като леглото, свали сакото си и го сложи на стола. Остана по бяла ленена риза и джинси. Сърцето ми спираше само като го гледах! Косата му с цвят на тъмна мед, разрошена, ризата му висеше хлапашки, сивите му очи смели и умопомрачително красиви. Събу маратонките, наведе се и свали внимателно чорапите си. Краката на Крисчън Грей! Защо босите крака са така еротични? Той се обърна и ме погледна нежно.
- Предполагам не вземаш противозачатъчни.
„Какви противозачатъчни?!"
-Не.
Той отвори горното чекмедже на шкафа и извади презервативи. Гледаше ме напрегнато.
- Готова ли си? попита. Искаш ли да пусна щорите?
- Няма значение. Нали каза, че не допускаш никого да спи в спалнята ти.
- Защо реши, че ще спиш?
После бавно тръгна към мен. Уверен, секси, с пламтящи очи. Сърцето ми блъскаше в ребрата, кръвта ми бясно запрепуска из вените. Желание, гъсто и горещо, разпъна слабините ми. Той застана пред мен, погледна ме в очите. И аз се побърках.
- Нека махнем сакото каза нежно той, хвана сакото ми за реверите, разтвори го и го плъзна надолу по раменете ми. Остави го на стола.
- Имаш ли някаква представа колко силно те желая, Анастейжа Стийл? прошепна. Дъхът ми ту спираше, ту се забързваше. Не можех да откъсна поглед от него. Той прокара гальовно пръсти по бузата ми, надолу към брадичката.