Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Не искам да тренирам четири пъти седмично.
- Анастейжа, искам да си еластична, гъвкава, силна и енергична. Вярвай ми, ще имаш нужда от тези тренировки.
- Но не и четири пъти в седмицата. Какво ще кажеш за три?
- Искам да са четири.
- Мислех, че водим преговори.
- Добре, госпожице, имате право каза той със свити устни. Какво ще кажеш за три дни по час и един ден половин час?
- Три дни, три часа. Имам усещането, че докато съм с теб, ще спортувам достатъчно.
Той се усмихна лукаво, очите му светнаха някак облекчено.
- Да, права си. Съгласен съм. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш в моята компания? Наистина умееш да преговаряш.
- Не, не мисля, че идеята е добра.
Погледнах пак правилата. Обезкосмяване? На кое? На всичко ли?
- Така, за ограниченията. Тези важат за мен. И ми подаде друг лист.
КАТЕГОРИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Никакви сексуални дейности, които включват използване на огнестрелни оръжия.
Никакви сексуални дейности, които включват уриниране, дефекация и продуктите от тях.
Никакви сексуални дейности, които включват употреба на игли, ножове, пиърсинг или кръв.
Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти.
Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни.
Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата.
Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.
Никакви сексуални дейности, които включват директен контакт с източници на ток (независимо прав или променлив), огън, пламъци по тялото.
И е написал това!? Разбира се, това бяха доста разумни и честно казано необходими уточнения... Никой нормален човек не би се забъркал в такова нещо... но не бях убедена, че съм права.
- Има ли нещо, което искаш да добавиш? попита той нежно.
Бях загубила ума и дума. Той ме гледаше питащо.
- Има ли нещо, което не би направила?
- Не зная.
- Как така не знаеш?
Завъртях се неловко на стола и захапах устната си.
- Никога не съм правила нищо такова.
- Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?
За първи път от... изглеждаше векове... се изчервих.
- Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи.
Погледнах пръстите си и пак се свих от неудобство.
- Кажи ми изкомандва той.
- Ами... аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная. Г ласът ми беше ужасно тих. Погледнах го. Беше замръзнал, блед като платно.
- Никога? попита шепнешком.
Кимнах.
- И си девствена? Дишаше тежко.
Поклатих глава, отново изчервена. Той затвори очи и май започна да брои до десет. Когато ги отвори, ме гледаше ядосано.
- Защо не ми каза, по дяволите?
8.
Крисчън прокарваше пръсти през косата си, скубеше я, крачеше като обезумял из кабинета си. Двете ръце в косата? Дали значеше двойно по-ядосан? Обичайният му самоконтрол го бе напуснал.
- Не разбирам защо не ми каза!
- Никога не е ставало дума. Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.
Защо се чувствах виновна? Защо беше толкова ядосан? Погледнах го плахо.
- Е, сега вече знаеш доста за мен каза ядно той. Знаех, че нямаш голям опит, но... девствена!? Каза го все едно произнасяше някаква мръсна дума. По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах... Изпъшка. Дано Господ ми прости. Целувал ли те е някой преди мен?
- Разбира се! Опитвах се да изглеждам едва ли не обидена, но истината бе, че... е, добре де, един или два пъти... май.
- И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! Ръцете му пак се завряха в косата му. Красива! Изчервих се от удоволствие. Крисчън Грей ме намираше за красива! Погледнах пръстите си и се опитах да не издам самодоволната си усмивка. „Може да недовижда" каза подсъзнанието ми, което бе измъкнало глава отнякъде и гледаше като сомнамбул. А къде бе то, когато имах нужда от него?
- И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит? Той сбърчи вежди. Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те.
Повдигнах рамене.
- Никой никога не е... Никой не бе идвал да тропа на вратата ми, това беше истината. Само той, а той се оказа някакво чудовище. Защо си толкова ядосан? прошепнах.
- Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че... Въздъхна, огледа ме, поклати глава и попита много меко: Искаш ли да си ходиш?