Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
- Няма да те нараня, Анастейжа каза той съвсем искрено и знаех, че това е самата истина. Той ме хвана за ръка и ме изведе.
- Ако решиш да се съгласиш, трябва преди това да ти покажа.
Не тръгнахме надолу, както очаквах, а завихме надясно от
стаята с играчките, както я наричаше той, и тръгнахме по някакъв коридор. Минахме покрай няколко врати и стигнахме до края на коридора. Той отвори една врата. Беше спалня с огромно легло, всичко в бяло... всичко стени, под, мебели, чаршафи. Изглеждаше стерилно и студено, но гледката през огромната стъклена стена към Сиатъл беше възхитителна.
- Това ще е твоята стая. Можеш да си я обзаведеш както искаш. Да сложиш каквото искаш, в каквито цветове искаш.
- Моята стая? Очакваш да се преместя тук? Не успях да прикрия ужаса си.
- Не за през цялото време. Да речем от петък до неделя. Трябва да говорим за това, ще се разберем. Ако изобщо се съгласиш каза той колебливо и много, много тихо.
- Ще спя тук, така ли?
-Да.
- Не с теб?
- Не. Казах ти, че не спя с никого... освен с теб след като се напиеш. Каза го малко укорително.
Сви устни. Ето това не разбирах: един мил, загрижен мъж, спасява ме от алкохолно натравяне, държи нежно косата ми, докато повръщам в азалиите и това чудовище с камшици и вериги, за които си има и специална стая.
- Къде спиш ти?
- Стаята ми е долу. Ела, сигурно си огладняла.
- Странно, но някак си загубих апетит казах сприхаво.
- Трябва да се храниш, Анастейжа укори ме той и ме поведе към долния етаж.
В непоносимо огромната стая усетих силен пристъп на паника. Бях на ръба на бездна и трябваше да реша дали да скоча.
- Напълно съзнавам, че не те водя към нещо бляскаво. Напротив, този път е много мрачен. Ето защо, Анастейжа, искам да обмислиш много добре. Вероятно имаш доста въпроси каза той и тръгна към кухнята.
Имах, ама не знаех откъде да почна.
- Подписала си споразумението, значи можеш да ме питаш всичко, което не ти е ясно и което искаш да знаеш. Ще ти отговоря.
Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки бяло и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.
- Седни. Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.
„Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам".
Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.
- Спомена за някакви документи.
-Да.
- За какво са те?
- Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.
- А ако не се съглася да почвам изобщо?
- Няма проблем.
- Но тогава няма да имаме никаква връзка.
- Да. Няма.
- Защо?
- Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.
- Защо?
- Просто съм такъв. Той сви рамене.
- Как си станал такъв?
- Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожа Джоунс домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.
„И говорим за сирене!"
- Какви са правилата, които трябва да спазвам?
- Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.
Да вечерям? Как можех да ям сега?
- Наистина не съм гладна прошепнах.
- Ще ядеш каза простичко той. Доминантният Крисчън всичко ми се изясняваше. Искаш ли още една чаша вино?
- Да, благодаря.
Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.
- Яж, Анастейжа.
Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.
- Отдавна ли си така? попитах. -Да.
- Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?
Той ме погледна учудено и каза сухо:
- Нямаш представа колко е лесно.
- Защо мен тогава? Наистина не разбирам.
- Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш каза той с ирония. Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. Гласът му стана много мрачен. Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... Пое дълбоко въздух и преглътна.
Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив ексцентричен мъж ме желаеше.
- Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.
-Яж!
- Не. Още не съм подписала нищо, така че мисля да поупражнявам свободната си воля за известно време, ако нямаш нещо против.