Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Шуйлер цитира в доклад от 9 юни 1919 г. една схема-таблица на кореспондента на „Таймс“ Уилтън, според която от 384 комисари през 1918 г. само 13 са руснаци, над 300 са евреи, като 264 от тях са пристигнали от САЩ за революцията.
В архива на Държавния департамент има и телеграма на американския посланик в Русия по време на революцията -Дейвид Френсис. Той пише:“Болшевишките лидери на Русия, много от които са евреи и 90 % от които са пристигнали от изгнание, малко ги е грижа за Русия, те са интернационалисти и се опитват да направят световна революция.“
Свидетелството на един американски духовник потвърждава за хиляден път факта, че болшевишката революция в Русия през 1917 г. не е дело на руснаци, а внесен отвън модел, идея и изпълнение на евреи. През 1919 г. методисткият свещеник Джордж Симънс, настоятел на методистката църква в Петроград, по време на революцията дава показания пред сенатска комисия за събитията. В протоколи 439 и 469 от 65-ата сесия на Комисията на Сената на САЩ са записани думите на свещеник Симънс: „Сред агитаторите (болшевики - б. а.) имаше стотици евреи от Даунтаун -Ню Йорк, а през 1918 г. правителственият апарат в Петроград се състоеше от 16 истински руснаци и 371 евреи, 265 от които бяха пристигнали от Ню Йорк.“ Виждаме как различни източници потвърждават едни и същи данни - за стотици евреи, пристигнали от САЩ и финансирани оттам, за да хванат за гушата руския народ.
Равинът Малвин Анделман в книгата си „To Eliminate the Opiate“ (New York - Tel Aviv, 1974) цитира два източника, от които е видно, че Якоб Шиф е дал между 17 и 24 милиона долара за болшевишката революция. Година след смъртта му болшевиките внасят 600 милиона долара в банкерската къща „Кун, Лоеб и Ко“. Така вложеното се връща с огромна лихва.
А християнска Русия се оказва в примка. Докато войниците и са на фронта, властта в Москва и Петербург е завзета от евреи, пристигнали от САЩ и Европа с дебели пачки долари.
Шефовете на репресивния апарат през годините на комунизма са евреи до един: ЧК, ОГПУ, НКВД и КГБ се оглавяват от т. нар. залп на „Аврора“ до смъртта на Сталин от: Арон Солц, Яков Рапопорт, Лазар Коган, Матвей Берман, Хенрих Ягода, Нафтали Френкел, Лаврентий Берия -до един евреи.
Солженицин цитира Курганов, който има достъп до секретни документи и прави статистика на ГУЛАГ. Курганов установява, че през годините 1918 - 1959 в лагерите са загинали 66 милиона руснаци. В романа си „Архипелаг ГУЛАГ II“ Солженицин потвърждава, че ГУЛАГ е замислен, създаден и ръководен от евреи от начало до край. Ако това не е геноцид, то какво е?
Първото, което си осигуряват чуждите окупатори на Русия през 1917 г., е привилегии за евреите. Това се повтаря като червена нишка при всички „революции“. Кромуел през ХУН век веднага, щом разбива монархията и църквата в Англия, дава изключителни права на евреите. Едно от първите решения на Конвента в Париж след кървавата баня над френските християни през 1789 г. е права за евреите. Същото става и в съветска Русия след вноса на терористите Ленин и Троцки от САЩ и Германия.
„Еврейски глас“ през 1942 г. пише: „Еврейският народ никога няма да забрави, че СССР е единствената страна в света, в която антисемитизмът е престъпление.“ Един от първите декрети на новото съветско правителство в разгара на войната на 25 юли 1918 г. е декрет по личната инициатива на Ленин, който обявява антисемитизма за престъпление, наказващо се със смърт. В разговор с Диамандщайн -член на Наркома, Ленин мотивира решението си: „Огромно значение за революцията имаше фактът, че в нея взеха участие много еврейски интелигенти. Те ликвидраха саботажите, на които се натъкнахме. Еврейските елементи спасиха революцията.“ Мнението на Ленин е отпечатано в книгата на Киржниц „Еврейският работник“ (Москва, 1926 г.) и препечатано във „Вестник на института за изучаване на СССР“, № 4 октомври - декември (Мюнхен, 1959 г.).
Чърчил оставя на поколенията категорично мнение за еврейския характер на болшевишката революция. В „Сънди Хералд“ на 8 февруари 1920 г. той пише статията със заглавие „Ционизмът срещу болшевизма“. Ето част от нея: „Привържениците на тази зловеща конфедерация (световното еврейство) са главно хора, които са расли и възпитавани сред нещастните жители на тези страни, в които евреите са били подлагани на гонения заради расовата им принадлежност. Повечето от тях, ако не всички, са се отказали от вярата на своите предци и са изкоренили религиозната надежда за по-добър живот в отвъдния свят. Започвайки от времето на Спартак - Вайсхаупт до Карл Маркс и по-нататък до Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдсмит в САЩ, е създаден широко разпространен заговор за отхвърляне на цивилизацията и преобразуване на обществото на основата на забавеното развитие. Завистливото недоброжелателство и неосъществимата на практика идея за всеобщо равенство се разширяваше и нарастваше. И накрая банда екстраординерни личности от самото дъно на големите градове на Европа и Америка хвана руския народ за косата и стана на практика безспорен стопанин на огромната империя.