Бумерангът на злото

Защо световните енциклопедии крият факта, че болше-вишката революция е еврейска, а САЩ и акушираха?

Има достатъчно исторически източници, които доказват, че комунизмът в неговия болшевишки вариант не е руско изобретение. Нещо повече, руснаците са най-голямата му жертва. Върху 150-милионното население на една православна християнска страна е извършен невероятен геноцид от чужди окупатори и това не се изучава в учебниците, а се крие от света. Цяла Източна Европа става плячка на този комунизъм десетилетия по-късно и отново истината се крие. Последиците от комунизма, който формално се разпадна през 1989 г. се разглеждат и сега в световната и българската преса като „руско влияние“, като руски опит за овладяване на света. До ден-днешен в общественото съзнание по света живее идеята, че руснаци са измислили и приложили гигантския социален експеримент, унищожил 66 милиона от самите тях. Невероятен абсурд, защото няма кой да извади на бял свят и да вкара в учебниците истината за болшевизма. Но ако в Русия тези, които са извършили болшевишкия преврат, са контролирали писането на историята, то защо в САЩ и Западна Европа не се изучава истината?

Отговорът е прост - защото болшевишкият пуч от 1917 г. е подготвен и осъществен с височайше американско съдействие. Да, САЩ акушираха на съветския комунизъм.

В Държавния департамент се пази архивен материал с номер 861.00/5339, озаглавен „Болшевизъм и юдаизъм“ от 13 ноември 1918 г. Това е доклад за болшевишката революция, в който се казва, че следните фирми и хора са замесени в това дело:“ Якоб Шиф, банката „Кун, Лоеб и Ко“,Феликс Вартбург, Пол Вартбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джеръм Ханауер, Гугенхайм, Макс Брейтън, Исак Селигман.“ Все водещи еврейски имена от американския и европейския банков елит. Докладът подчертава, че няма съмнение, че тази група е инспирирала и организирала Руската болшевишка революция. „През пролетта на 1917 г. Якоб Шиф започва да финансира Троцки - евреин, чиято цел е да извърши социална революция в Русия“, пише дословно в доклада на Държавния департамент от 1918 г. Докладът също така разглежда финансирането от страна на Макс Вартбург на Троцки, ролята на „Рейниш-Вестфалиан“ и на банкера Олаф Ашберг от „Ниа Банк“ - Стокхолм. Докладът говори за „връзка между еврейските мултимилионери и еврейските пролетарски вождове“. Докладът завършва с обобщение за сблъсъка на юдаизма и християнството, който вероятно стои в мотивацията на еврейския революционен патос. Тези документи цитира в книгата си „Уолстрийт и болшевишката революция“, издадена от Buccaneer Books. Inc., N.Y., 1974 г., американският политолог и икономист Антъни Сатън.