Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Подкрепата върви и на най-високо държавно ниво. На 28 ноември 1917 г. полковник Хаус, дясна ръка на президента Уилсън, телеграфира на шефа си от Париж, че е силно и неприятно изненадан от факта, че някои американски вестници са коментирали събитията в Русия с погрешния извод, че след болшевишкия преврат тази страна трябва да се третира като враг.
Това не е първият износ на тероризъм на американския финансов елит. През 1913 г. Уолстрийт финансира инвазия в Панама, като провокира революция, за да завладее Панамския канал. Уолстрийт финансира и китайската революция от 1912 г., водена от Сун Ят Сен, довела до комунистическия режим на Мао по-късно. Чрез китайски тайни общества нюйоркски финансови групи вкарват пари за Сун Ят Сен. Документи сочат, че това е ставало чрез Чарлз Б. Хил от фирмата „Хънт, Хил и Бетс“.
Три години по-късно пак уолстрийтски магнати финансират други бандити-„революционери“. Този път в Мексико. Панчо Виля се обявява за народен освободител и получава финансово рамо от Ню Йорк, за да се въоръжи. Плащанията минават през същата „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Ротшилд и Морган и са на стойност $ 380 000. С тях мексиканският „революционер“ Виля избива хиляди невинни хора, включително и граждани на САЩ. Само през януари
1916 г. той убива 17 американски миньори в Санта Изабела и още 18 други американци. Така финансовата върхушка на Уолстрийт показва как може да работи срещу Америка. Да снабдява с оръжие бандити (днес това са албански „бунтовници“ или муджахидини в Чечения и Афганистан), които после избиват и американци с това оръжие. Какво от това, ако печалбата е добра и не стане скандал?
На „Бродуей“ 120 е мозъчният щаб на световните революции
През 1912 г. „Хънт, Хил и Бетс“ е на „Бродуей“ 165, но през 1917 г. вече е на „Бродуей“ 120, където е и банкерският клуб на финансовия елит. На този адрес е и Нюйоркският клон на Федералния резерв. Тук се помещава по това време и Американската международна корпорация. Интересна подробност - първият „посланик“ на Съветите през
1917 г. (неофициален, защото е рано за открити дипломатически отношения) е Лудвиг Мартенс, който освен пратеник на болшевиките, шеф на Съветското бюро, е и вицепрезидент на финансовата къща „Вайнберг и Познер“. И фирмата, и Съветското бюро са също на „Бродуей“ 120. Мартенс е крачеща илюстрация на това, как човек може да бъде комунист и капиталист едновременно, без да получи шизофрения.
Американската международна корпорация започва с капитал от 50 милиона долара, целта е да действа по цял свят и да извършва по-широка дейност от банкиране. На практика - всички видове бизнес. Еврейската банка „Кун, Лоеб и Ко“ участва с 2, 5 милиона долара. През 1917 г. корпорацията инвестира $ 27 милиона по целия свят. Тя има представителства в Лондон, Париж, Буенос Айрес, Петроград и Пекин.
Сред директорите на Американската международна корпорация са водещи банкери на САЩ като: Ото Кан, партньор на „Кун, Лоеб и Ко“, Пърси Рокфелер Уилям Съндърс -шеф на Федералния резерв, клон Ню Йорк, Кофин - шеф на „Дженерал Електрик“, и още няколко поредни шефове на Нюйоркския федерален резерв.
През януари 1918 г. председателят на Американската международна корпорация Уилям Франклин Сандс отговаря на питането на държавния секретар Роберт Лансинг, който иска от него мнение за руската болшевишка революция. Ето какво пише Сандс:“ Каквото и да ви се струва, че е загубено в Русия, то ще се върне сега, пък нека да е с цената на личния триумф на Троцки.“ По-нататък в писмото си Сандс смята, че Американският конгрес трябва да подкрепи всякакви административни планове по отношение на Русия.
„Инвестицията“ в болшевишките терористи-евреи се връща наистина. Русия се нуждае от всякакви стоки, тъй като агентите на Уолстрийт - болшевиките, са я довели до колапс. Дрехи, химически продукти, храни - за всичко това болшевиките плащат със злато и диаманти. Скъпоценни камъни се пренасят и от Джон Рид, известен като автор на книги и статии, възхваляващи болшевизма. Както и от Михаил Грузенберг - руски евреин, който купува (на безценица) диаманти от Русия и ги продава изгодно в САЩ. Според един доклад на Скотланд Ярд от 14 юли 1919 г. в далаверата са замесени „Гаранти Тръст Къмпъни“ на Морган и Ротшилд, съветникът на президента Уилсън - полковник Хаус, и посланикът на болшевиките - Мартенс.
Разбира се, храните от САЩ и Европа не достигат до обикновените руснаци. Те умират от глад - само през 20-те години в Украйна загиват 13 милиона души от невиждан глад. В страната, която е изнасяла жито и храни по цял свят, евреите-болшевики извършват нечуван геноцид само за броени години. Никой не говори обаче за „украински и руски холокост“. Никой не прави Нюрнбергски процес или съд в Хага над евреите - идейни автори и извършители на планомерното избиване на милиони християни.