Чичо Фред през пролетта

— Лично той ми го призна.

— Но той е тъй чаровен.

— Естествено. Чарът е основният артикул на подобни мошеници.

Лейди Констанс започваше да нагажда ума си към така създалата се ситуация. В края на краищата, размишляваше тя, не за първи път натрапници спохождаха замъка Бландингс. Балеринката на племенника й Роланд например се беше представила за богата американска наследница. А имаше и други случаи. Всъщност положението беше такова, че когато в моменти на мрачност списъкът от гости на замъка й изглеждаше съставен единствено от натрапници, тя не бе далеч от истината. Замъкът Бландингс притежаваше нещо, което привличаше натрапниците като валериан котка.

— Казвате, че е признал?

— Нямаше избор.

— Тогава, предполагам, вече е напуснал къщата?

Известно смущение се прокрадна в маниера на Рупърт Бакстър. Очилата му сякаш се замъглиха.

— Ъъъ… не — смънка той.

— Как така! — извика смаяната лейди Констанс. Натрапниците се оказваха по-костеливи орехи, отколкото очакваше.

— Възникна едно затруднение.

Един горд мъж никога не изпитва удоволствие, когато признава, че негодниците са го притиснали в ъгъла и Рупърт Бакстър разказа историята си без всякакво задоволство. Но колкото и да беше болезнена, той я изложи ясно и прямо.

— Невъзможно е да предприема каквито и да било открити мерки. Това би довело до загуба на работата ми, а тя е твърде важна за мен. Намерението ми е да вляза под кожата на херцога и да взема в ръце всичките му дела. Надявам се, че мога да разчитам на вас да не попречите на кариерата ми.

— Разбира се — отвърна лейди Констанс. И за миг не й мина през ум да попречи на възхода на този достоен младеж към висините. Но все пак възнегодува. — И нищо ли няма да предприемем? Нима ще допуснем този тип да остане тук и да си разиграва коня из къщата ми?

Рупърт Бакстър усети, че по този въпрос може да внесе успокоение.

— Той не е дошъл с цел кражба. Дошъл е с надеждата да принуди Хорас Дейвънпорт да се ожени за това момиче.

— Какво!

— Заяви го почти в прав текст. Когато му казах, че знам за натрапничеството му, той каза нещо лекомислено в смисъл, че не бил дошъл за сребърните лъжици, а защото се опитвал да направи нещо, което описа като „добро на две влюбени сърца“. Тогава не схванах мисълта му, но сега се сетих за нещо, което непрекъснато трепкаше заровено в паметта ми, откак видях тези хора на гара Падингтън. Изпитах смътното усещане, че вече съм виждал някъде момичето. И сега се сетих. Беше на бала с Хорас Дейвънпорт. Всичко е пределно ясно. Очевидно в Лондон не е успяла да го накара да се предаде и затова го е последвала тук, та при сгоден случай да го принуди да се ожени за нея.

Злостната хитрост на тази схема съкруши лейди Констанс.

— Но какво ще предприемем?

— Самият аз, както вече обясних, не мога да направя нищо. Но положително един намек от ваша страна пред херцога, че племенникът му е подложен на опасност да бъде оплетен в катастрофален брак…

— Но той не знае, че бракът е катастрофален.

— Искате да кажете, той е под впечатлението, че момичето е дъщеря на сър Родерик Глосъп, известния психиатър? И така да е. Херцогът има много изострено чувство към класовите различия и ми се струва, че би сметнал дъщерята на един психиатър в ролята на съпруга на племенника му за…