Островът
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът». Краткое содержание книги:
Част от екипажа, заедно с неколцина туземци от остров Таити, се заселват на едно съвършено неизвестно и пусто островче сред океана, за да избягнат санкциите на английските морски власти. Там бели и тъмнокожи трябва да организират съвместния си живот. Но проблемите на съжителството събуждат у белите силно расово чувство и алчни инстинкти — повод за жестоката борба, която се развихря на островчето.
Романът е изпъстрен със силни моменти, предадени с голямо напрежение. Описанията на хората, събитията и природата са необикновено пластични, наситени с особената поезия на топлите южни морета. Но авторът не се задоволява само с художественото претворяване на събития и случки — той ни изправя пред суровия проблем на расизма с всички негови злини и убедително ни сочи дълга да им се противопоставим, да възприемем хуманното разрешение за добро съжителство между всички хора, което е и заключителният вик на последните останали живи на самотния остров.
Книгата получи високата литературна награда „Фратерните“.
— Капитане — обади се Уайт.
Метисът беше толкова мълчалив, че всички се учудиха като чуха гласа му. Сам той изглеждаше изненадан, огледа се стеснително наоколо и се подвоуми. Пърсел забеляза, че при вълнение и неговото лице посивява като лице на таитянин.
— Капитане — продължи Уайт, — ето какво мисля аз. Морето е дълбоко, прибоят е бурен и фрегатата може да не посмее да спусне лодка.
— Можеше и да се подвоуми, ако не беше „Блосом“ — каза Мезън.
Да! Никой не бе се сетил. „Блосом“ ги бе издал! Без мачти, полуразрушен, останал само скелет от кораб, той се издигаше и можеше да се види доста отдалече върху единствения плаж, дето беше възможно да се слезе на сушата.
— Капитане — каза Бейкър.
Но Мак Лауд изръмжа така враждебно, че Бейкър млъкна. След като им бе представил бесилото, което ги очаква, Мак Лауд като че не искаше и да знае за опасността и разискванията. Изтегнал се бе по гръб с ръце под тила, с полузатворени очи, с пушка под ръка.
— Какво каза? — запита кротко Бейкър като го погледна с черните си лъскави очи.
— Казвам — отвърна презрително Мак Лауд, — че има хора, които забравят днес каквото са решили вчера.
Бейкър се изчерви под загара. Нарекъл бе Мезън капитане, но всички постъпваха така още от сутринта, а Мак Лауд смъмра само него. Погледна втренчено Мак Лауд. Ядосваше се и на него, и на себе си, и не знаеше какво да отговори.
— Какво има? — запита нетърпеливо Мезън.
— Не можем ли да се отбраняваме, без да стреляме срещу момчетата, които ще се опитат да слязат на брега?
Лицето на Мезън потъмня. Той запита кратко:
— Защо?
— Как да кажа — започна смутено Бейкър, — да стреляш така, без предупреждение, срещу хора, които не подозират нищо…
— Или те, или ти — изсъска Смъдж със стиснати зъби.
Побелял от страх, свит на две, с увиснала долна устна, той святкаше с неспокойните си, подвижни миши очи, полузакрити от посивели кичури коса.
— Смъдж ти отговори — заяви Мезън.
— Ами-и! — обади се Мак Лауд като отвори очи. — Отговори, ама не отговори.
Той прибра пушката си и стана. Цяла минута мина докато се изправи както трябва, след това разкърши снага, облегна се небрежно на пушката и изгледа моряците. Панталонът му беше толкова тесен, че всички кости на таза му изпъкваха, а под мръсната бяла фланела, каквато само той носеше, човек можеше да преброи ребрата му. С полузатворени очи, надменно изправен, приличащ повече от всеки друг път на присмехулно ухилен скелет, той не бързаше да заговори. Всички погледи бяха насочени към него. Мезън му обърна красноречиво гръб и долепи дясното си око до далекогледа.
— Така е! — продължи Мак Лауд. — Казвам ви, че Смъдж не отговори и доказателството, че не е отговорил, синчета, е, че отговори уклончиво. Мене хич не ме е грижа дали ще направя на пестил всички момчета от фрегатата, заедно с коменданта им. Само че, както казах, не е там работата; работата, синчета, е другаде. Фрегатата ще спусне някоя лодка, а в лодката десетина моряшки копилета. Да речем, че минат прибоя и слязат на брега. После? Стреляме, пребиваме един-двама, осакатяваме още толкова, другите се прибират на борда. А фрегатата какво ще прави? Вдига котва и с рул срещу вятъра, а? Така ли мислите? Убити са двама моряка от флотата на негово величество, а фрегатата офейква, така ли? Господи Исусе! Така ли разбирате тия работа? А не сте ли виждали, че фрегатите имат оръдия?
Той изгледа презрително присъствуващите.
— Сега пък аз ще ви кажа какво ще стане, синчета. Комендантът на фрегатата ще си каже: „Убиха ми двама хубостника, значи не ми мислят доброто ония там! Сигурно са разбойници! Пирати! Може да са и французи даже! Тогава аз тоя остров ще го стрия на сол, а след като го стрия на сол, ще му забия едно знаме, ще го нарека с името си и така негово величество ще има още един остров!…“ Ето какво ще си каже комендантът. После ще спусне във водата половината си лодки и половината моряци, ама преди да ги прати срещу нас ще започне да храчи върху ни с петдесетте си огнени уста и ще храчи един-два часа, това офицерско копиле. А какво ще стане после, синчета, не е важно за никого от нас, защото никой няма да остане жив.
Мезън обърна глава през рамо и хвърли поглед към моряците. Ясно беше, че шотландецът ги е завладял с въодушевлението и убедил с доводите си. Описанието, което бе дал за бъдещите събития, беше така изразително, така ярко и така правдоподобно, щото никой не се съмняваше, че е пророческо.