Лицето [bg]

Той подозираше, че с ръчката от външната страна на вратата се е включвал вентилаторът, който е изсмуквал през клапите всичкия въздух от стаята, докато се е образувало нещо като вакуум.

Не можеше да проумее с каква цел се е използвало това помещение.

Известно време си беше мислил, че това трябва да е бил суфакаториум.

Суфакаториум беше дума, която Фрик си бе измислил. Той си представяше как някакъв зъл гений натиква ужасената си плячка в суфакаториума, затръшва вратата и злорадо изсмуква въздуха от помещението, докато жертвата постепенно умре от задушаване.

В книгите злодеите понякога измисляха сложни устройства и планове за убиване на хора, вместо да използват нож или пистолет, което би било много по-бързо и евтино. Злите мозъци явно бяха не по-малко сложни от лабиринтите в мравуняците.

Или пък някои побъркани убийци се гнусяха от кръвта. Може да им харесваше да убиват, но не и да чистят мръсотията след това. Такива типове биха могли да инсталират таен суфакаториум.

Някои елементи в помещението обаче бяха в разрез с това интересно, макар и отблъскващо обяснение.

Така например бравата от вътрешната страна на вратата отваряше заключената отвън врата. Явно бяха взети мерки да не бъде заключен някой в стаята по грешка, но това също така предотвратяваше и някой нарочно да бъде заключен вътре.

Куките от неръждаема стомана на тавана поставяха друг въпрос. Те бяха забити на два реда по дължината на стаята, като всеки ред се намираше на шейсет сантиметра от стена.

Вглеждайки се в лъскавите куки, Фрик чу, че дишането му се бе учестило както когато бе изкачил на бегом стълбите на четири етажа. Звукът от всяко вдишване и издишване се отразяваше като ехо в металните стени.

Засърбя го между раменете и бързо се разнесе към тила му. Той знаеше какво означава това.

Дишането му също не беше просто учестено. Гърдите му бяха започнали да свирят.

Изведнъж нещо го стегна в дробовете и той се задъха. Свиркането стана по-силно при издишване, отколкото при вдишване. Нямаше никакво съмнение, че това бе астматичен пристъп. Дихателните му пътища се свиха осезателно.

Беше по-лесно да поеме въздух, отколкото да го изпусне. Но за да поеме свеж въздух, трябваше първо да изпусне застоялия.

Той сви рамене, наведе се напред и се опита да изцеди задържания въздух, напрягайки мускулите на гърдите и врата си. Не се получи.

Това беше тежък пристъп.

Той грабна инхалатора, закачен на колана му.

Фрик си спомняше три случая, в които недостигът на въздух бе толкова сериозен, че кожата му беше посиняла и трябваше да му се окаже спешна медицинска помощ. Гледката на посинелия Фрик бе изплашила всички.

Освободен от колана, инхалаторът се изплъзна от пръстите му и падна на пода, тракайки по стоманените пластини.

Докато гърдите му свиреха, той се наведе да го вдигне, зави му се свят и падна на колене.

Толкова трудно си поемаше въздух, сякаш гърлото му беше стиснато от ръцете на убиец.